WWW.OS.X-PDF.RU
БЕСПЛАТНАЯ ЭЛЕКТРОННАЯ БИБЛИОТЕКА - Научные публикации
 

Pages:   || 2 | 3 |

«ХИРУРГИЯ I част за медицински сестри Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ Владимир Данов ХИРУРГИЯ I част ...»

-- [ Страница 1 ] --

Вл ад имир Данов

ХИРУРГИЯ

I част

за медицински сестри

Университетско издателство „Св. Климент Охридски“

Владимир Данов

ХИРУРГИЯ

I част

за медицински сестри

Владимир Данов

ХИРУРГИЯ

I част

за медицински сестри

София • 2014

Университетско издателство „Св. Климент Охридски“

© 2014 Владимир Данов

© 2014 Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ ISBN 978-954-07-3754-6

СЪДЪРЖАНИЕ

I. ИСТОРИЯ НА ХИРУРГИЯТА

II. УСТРОЙСТВО НА ХИРУРГИЧНОТО ОТДЕЛЕНИЕ.........41 III. ОБРАБОТКА НА ИНСТРУМЕНТИ

IV. СТЕРИЛИЗАЦИЯ

V. АСЕПТИЧНИ И СЕПТИЧНИ РАНИ

VI. ХИРУРГИЧНО КЪРВЕНЕ. КРЪВОПРЕЛИВАНЕ.............76

VII. ХИРУРГИЧЕН ИНСТРУМЕНТАРИУМ.

ШЕВЕН МАТЕРИАЛ

VIII. ДЕЗМУРГИЯ (УЧЕНИЕ ЗА ПРЕВРЪЗКИТЕ)................102

IX. ГНОЙНИ ИНФЕКЦИИ В РАЗЛИЧНИ

ТЪКАНИ И СИСТЕМИ

X. ТЕРМИЧНА ТРАВМА

XI. ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА.............146 XII. КАРЦИНОМ НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА

XIII. ОСТЪР ПАНКРЕАТИТ

XIV. ФРАКТУРИ

XV. НАРАНЯВАНИЯ НА ГЛАВАТА

ЛИТЕРАТУРА

РЕЦЕНЗИИ

I. ИСТОРИЯ НА ХИРУРГИЯТА



Асептика и антисептика

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

• Комплексът от мерки за предотвратяване на попадане на инфекция в човешкото тяло или унищожаване на попаднала там инфекция се нарича асептика и антисептика.

• Асептика се нарича използването на физични и химични средства за унищожаване на микроорганизмите във всичките им форми извън човешкото тяло чрез различни стерилизационни апарати.

• Антисептика се нарича употребата на химични вещества за унищожаване на микроорганизмите извън или във човешкото тяло.

• На база асептиката и антисептиката са създадени строги правила при работа с болните в хирургичните отделения, спазването на които е задължително за целия персонал.

Хирургия в древността Папирусът на Едуин Смит 2800 г. пр. Хр Най-старата известна хирургическа книга Третиране на гнойни прoцеси Пластични операции Превръзки Хирургията в древна Индия • 1500 г. пр. Хр.

• Ностни пластики

• Операции на хернии

• Лечение на фрактури с екстензия Древна Гърция • 700–400 г. пр. Хр.

• Primum no nocere! (Преди всичко не вреди!)

• Лекарски училища Кос, Киндос

• Първи идеи за септика и антисептика

• Компресивни превръзки Александрия 300 г. пр. Хр.

• Развива се анатомичната наука

• Лигатура на артерии

• Използване на билки за анестезия Рим I–III в.

Целзий: 8-томно съчинение,,De medicina“ К. Гален: описва хирургичните инструменти, екстирпация на варици, шиене на рани, доближаване на костите при счупване, торзия на кръвоносните съдове за кръвоспиране, дренаж на раните.

Описани са: ампутация на гърда, ингвинална херния, пролабирала матка и пр.

Арабски период VII–XIII в.

Авицена:,,Канон на лекарското изкуство”

•Въвежда различни анестетици

•Интубация и трахеостомия

•Дренаж за плеврален емпием

•Мек катетър от кожа за уретрална катетеризация Средновековие в Европа

• Салерно IX в. – хирургични лекции

• Х. Бруншвиг, Страсбург – първи печатан учебник по хирургия 1497 г.

• Създават се университети в Болоня, Падуа, Палермо, Париж, Помпелие – изучава се анатомия и се правят дисекции Средновековие в Европа

• Парацелз, Хоенхайм (1493–1541)

• Доктрина за раните Средновековие в Европа

• Амброаз Паре (1510–1590)

• Обработка на разкъсните рани

• Ампутация в здраво на гангрени на крайници Средновековие в Европа

• A.Vesalius (1514 –1564)

• Анатом и лечител

• Кръвопускане

• Венесекция

• Кръвообращение Хирургията до 1800 г.

• Традиционно е била отделена от медицината

• Хирургия от гръцки означава лечение с ръце Хирурзи и Лекари до XIX в.

Хирурзи

• Гилдия на бръснари-хирурзи:

• Необразовани

• Чиракуване

• Мистър

• Използват инструменти Лекари

• Гилдия на лекарите

• Интелектуалци

• С университетско образование

• Доктор

• Отхвърлят инструменталното лечение Лукас ван Лайден, художник, 1524 г.

Хирург от XIV в.

Началото на XIX в.

Хирургията е била крайна опция

• Пациентите са избягвали заради болката (без анестетици).

Висока смъртност – 19% при ампутациите до 1850 г.

• Първично третиране на рани

• Дрениране на абсцеси

• Шев на рани Третиране на повърхностни рани Инструментариум • 1846 скарификатор • 1863 комплект вендузи Инфекция

• Хирургичната инфекция е толкова честа, че гнойта се приема за белег на оздравяване „Добра гной”

• Чести гангрени

• Зловоние Хирургия и болка

1. Затруднява интервенцията

2. Забавя лечението

• Пациентите оставяли раните да се инфектират, а туморите – да нарастват

3. Лично понятие за пациентско съгласие 4.,,Анестетици”: уиски, опиум, хашиш, коноп и т.н. Опасни и непредсказуеми

5. Бързината на хирурга е от огромно значение.

Хирургия и бързина





Хирургът е водил битка с времето:

• Да намали шока и болката

• Бързина с цената на груба работа и тъканна увреда.

XIX век – ниво на хирургията

• Фракове

• Голи ръце

• Мръсни и използвани инструменти

• Неопитни хирурзи

• Често операцията се е извършвала в домашни условия

• Условията са били нехигиенични Анестезия Хорас Уелс (Horace Wells) – зъболекар, през 1844 г. за първи път използва азотен окис за обезболяване.

–  –  –

Уилям Кларк (William E. Clarke) и Крауфорд Лонг (Crawford Long), MD, въвеждат етер през 1842 г.

Уилям Мортън (W. Morton) – зъболекар, прави първата публична демонстрация на етерна анестезия в Mass General Hospital, октомври 1846 г.

Анестезия с Ether Dome, 16 октомври 1846 г.

Хлороформ за първи път се използва през 1847 г.

Джеймс Янг Симпсън (James Young Simpson)

Ефект на откриването на анестетиците:

• Повишава се броят на операциите

• Повишава се смъртността

• Рискове от експлозия

• Проблем с дозирането

• Намален страх на пациента

• Повече време за хирурга

• Неприложими веднага и навсякъде

• Не се използвали във военнополеви условия

• Прекалено скъпи за бедните

• Под морална забрана

• Проблеми при бременни Опитът от войните. Набор от инструментариума на хирурга Ампутация през 1863 г. във военнополеви условия Опитът от войните

–  –  –

Болници През XIX в. повечето операции са извършвани в домашни условия

• Смъртността в болниците била 3–5 пъти по-висока

• Болниците са за бедните

• Социална стигма Предпоставки за създаване на болници

• Професионалисти

– Медицински сестри

– Място за обучение

• Имиграция

• Урбанизация

• Бедност/ цена на медицинската помощ

• Подобряване на технологията и хирургичния инструментариум Болница Белвю (Bellevue) 1880 г.

Проблеми на болниците

1. Бум на хирургичните инфекции поради:

• Пренаселени болници

• Вътреболнична инфекция

• Нарастване на травматизма

2. Чести са:

• Гангрена, еризипел, сепсис, свързани със старите, нехигиенични сгради

• Модернизиране на сградите – повече пространство и вентилация Болница Белвю (Bellevue) 1860 г.

Контрол на инфекцията Игнац Земелвайс (Ignaz Semmelweis) прави през 1847 г. експериментално миене на ръце и инструменти в хлорен разтвор за превенция на,,родилна треска”. Публикуваният през 1860 г. научен труд е отхвърлен. Земелвайс е обект на присмех, обявен е за душевно болен. Умира в психиатрия.

Луи Пастьор (Louis Pasteur) Френски химик, който през 1857 и 1860 г. доказва, че гниенето се предизвиква от живи организми. Отхвърля теорията на,,спонтанното зараждане“ в живи организми.

Антисептика – Джозеф Листър (Joseph Lister) Британският хирург бил повлиян от Pasteur. Той доказал, че гнойта/инфекцията са предизвикани от микроби във въздуха.

Затова през 1867 г. въвежда антисептиката с карболова киселина.

Миенето на ръце и на иструменти се превръща в практика.

Антисептика в хирургията. Диспергиране на карболова киселина, 1882 г.

Антисептика В съзвучие с повишения интерс към по-голяма чистота и хигиена в болниците.

Трудно бива приета, защото:

• Карболовата киселина е силно дразнеща и токсична

• Много лекари не приемат теорията за микроорганизмите.

До 1880 г. година остава не особено широко приета.

Например Джозеф Листър си е миел ръцете преди операция, но за сметка на това оперирал облечен във фрак.

Постулати на Роберт Кох (R. Koch) 1882 г.

• Микроорганизмът се намира във всички случаи на болест, но не и в здрав организъм.

• Може да се изолира и расте в чиста среда.

• Може да предизвиква болест в експериментални условия.

• Може да се реизолира от експериментално инфектирания организъм.

Значение на теорията за микроорганизмите

– Идея за специфичността на болестите.

– Позволява да се дефинира причинител.

– Рекласификация на болестите.

– Динамична концепция за заболяването.

– Подобрява възможността на медицината да се бори с болестта, подобряване на здравеопазването.

– Дава научна обосновка на усилията за подобряване на хигиената.

– Премества акцента от ironically reinforced prejudices about “outsiders“.

Асептика Въведена от Ернст фон Бергман (Ernst von Bergmann) през 1877 г.

Убеждението е, че ръцете, тялото и инструментите са преносители на инфекция, а не въздухът.

Стерилизация, почистване на пациента, миене на ръцете, понякога използване на маски и ръкавици.

От 1890 г. се въвежда автоклав в повечето болници.

Въпреки това много операции по това време се правят все още в домашни условия.

Операция в клиника Агню (Agnew Clinic), 1889 г. художник Томас Ийкинс (Thomas Eakins) Операция в болница Хонеман, 1899 г.

През 1901 г.

През 1904 г.

Медицински колеж, 1903 г.

Разцвет на хирургията В края на XIX в. се правят интервенции върху глава, корем и торакс.

През 1886 г. е първата успешна апендектомия.

Началото на,,физиологичната” хирургия се поставя със съхраняване на тъканите, анатомичност, щадяща дисекция.

Увеличване на броя операции през годините Хирургия в General Hospital, Маs., USA • 1841–1845: 37 операции за година • 1847–1851: 98 операции за година • 1898: 3700 операции за година Хирургията след 1900 г.

• По-безопасна

• По-безболезнена

• По-инвазивна

• По-малък риск от инфекция XX век – век на хирургията Обхваща периода от 1870 до 1970 г. Настъпва еволюция в хирургичните техники. Бързо развитие на интервенциите върху всички органи и системи. Внимание към детайла и тъканите.

Сърдечна хирургия Лудвиг Рен (Ludwig Rehn) – 9 септември 1896 г. във Франкфурт зашива прободна рана на дясна камера.

Тренделенбург (Trendelenburg) 1908 г., след него и Киршнер (Kirschner) през 1924 г. правят оперативно лечение на белодробна емболия.

1910 – Алексис Корел (Alexis Carel) въвежда съдовия шев.

1912 – Теодор Туфиер (Т. Tufer), мануална дилатация на аортна клапа без ЕКК.

1923 – Джозеф Кътлър (G. Cuttler) – първа митрална комисуротомия.

1929 – Вернер Форсман (W. Forssmann) – първа сърдечна катетеризация (върху себе си).

1946 – Чарлс Хуфнагел и Джак Камбел (Hufnagel, Campbell) имплантират изкуствена клапа в десцендентната аорта.

Джон Гибон (John Gibbon) създава екстракорпоралната циркулация.

1960 – Харкен и Стар (Harken, Star-Edwards), протезиране на аортна и митрална клапа.

1964 – Гарет, Денис, Дебейкей (Garret, Denis и De Bakey) – първи успешен аорто-коронарен байпас.

3 декември 1967 г. Кристиан Барнард (C. Barnard), ЮАР – първа сърдечна трансплантация на човек.

Хирургията в България До 1878 г. медицината е представена изкючително от народни лечители. Единици са лекарите, завършили образование в Европа и Русия.

Първите болници са военнополеви по време на Освободителната война 1878 г.

Д-р Д. Моллов, д-р С. Мирков, д-р А. Христов – първите български лекари, занимавали се приоритетно с хирургия, взимат участие във войната.

Д-р Димитър Моллов, 1845–1914

Виден български хирург, общественик и държавник.

Димитър Петров Моллов е роден през 1845 г. в село Беброво, Еленско. Завършва в Киев семинария. Продължава образованието в Медицинския факултет на Московския университет. Той е първият български лекар в Русия с научна степен доктор на медицинските науки. Връща се в България и първо става главен лекар във Видински окръг.Тук провежда широка лечебна и профилактична дейност. Извършва непрекъсната здравна пропаганда сред лишеното от хигиенни навици население. Депутат е в Учредителното събрание, съставя първия закон за здравеопазването, председател е на първия Висш медицински съвет. Инициатор е за създаването на първото физико-медицинско дружество и е пръв негов председател. Като такъв внася предложение да се построи специална сграда на държавна болница в София – Александровската. Главен лекар е на София. Особени грижи полага за хигиенизирането на града. Заместник главен лекар по времето на Сръбско-българската война. Кмет на София и пръв председател на Българския лекарски съюз. Един от основателите на БЧК. Виден хирург и учител на цяло поколение хирурзи като ръководител на Александровска болница.

Д-р Сава Мирков

Лекар, общественик, действителен член на БАН. Роден в с.

Беброво, Великотърновско. Завършва медицина в Москва. Като лекар взема участие в Сръбско-турската война 1876. По време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. организира военновременна болница за ранените опълченци и специална подвижна болница. След Освобождението е първият губернски лекар в София и първият старши лекар в Софийската първокласна болница. В периода 1882–1892 г. е главен лекар на медицинската служба във войската. Той е един от основателите на БЧК и негов председател от 1914 до 1927 г. Участва в редактирането на в. „Медицинска сбирка”. През 1926–1927 г. е председател на Природо-математическия клон на БАН. По-известни негови трудове: „Разпознаване притворната глухота”, „Антисептическият метод за лечение на външните повреждания (раните), основанията и практическото му приложение” и др.

Хирургията в България 1878 – първа планова лапаротомия – д-р Золотович.

1904 – първи хирургични курсове.

Въвежда се асептиката и антисептиката, строят се болници и лазарети.

1918 – към Софийския университет е създаден Медицинският факултет с база Александровска болница.

1918 – основава се Катедра по хирургия под ръководството на проф. Параскев Стоянов.

1919 – построена е втора хирургична клиника с ръководител проф. Александър Станишев.

Проф. Параскев Стоянов

Роден е на 30 януари 1876 г. в град Гюргево, Румъния.

Започва работа през 1895 г. в Ловеч. Ординатор в Ловешката държавна първостепенна болница. Специализира 2 години във Франция и Германия при Жан Фор и Терие Бергманди. Старши лекар на Русенската държавна първостепенна болница. От 1900 г.

е старши лекар на Ловешката държавна първостепенна болница, старши лекар в хирургическото отделение на Плевенската болница, старши лекар на Мариинската болница, Варна, училищен лекар на Варненската мъжка гимназия. От 1918 г. е професор в Медицинския факултет на СУ. Владее 10 езика. Неговите приноси са в областта на хирургията, физиотерапията и санитарното дело.

Проф. Александър Станишев Роден на 27 декември 1886 г. в Кукуш.

След войните Станишев специализира в Хайделберг и Мюнхен (1919–1920) при професорите Зауербрух и Кохер. От 1920 г.

е доцент в Катедрата по клинична хирургия на Медицинския факултет в Софийския университет, от 1923 г. – извънреден, а по-късно и редовен професор в същата катедра. Основател е и пръв директор на Хирургическата клиника в София. Декан е на Медицинския факултет на Софийския университет (1930–1931, 1937–1938), а през 1938–1939 – ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По време на този мандат университетът посреща тържествено своята 50-годишнина и приема името на свети Климент Охридски. През 1936–1944 г. проф. Станишев е председател на Българското хирургическо дружество.

II. УСТРОЙСТВО НА ХИРУРГИЧНОТО

ОТДЕЛЕНИЕ

Стандарти Устройството на хирургичното отделение е регламентирано в стандарта по,,Хирургия”. Поставя определени изисквания към териториалното устройство и оборудването с цел осигуряване на добра грижа за болния.

–  –  –

Хирургично отделение (ХО) Специализирано болнично лечение;

Стационар с минимум 10 легла;

Интензивен сектор;

Помещения:

превързочни стаи за асептични и за септични превръзки;

манипулационна;

сестринска работна стая;

лекарски кабинети;

кабинет на старшата сестра;

съблекалня;

кухненски офис;

стая за подготовка на болните за операция или изследване;

клизмено помещение с тоалетна;

санитарни помещения за персонала;

помещение за дезинфекция;

складове (вкл. за следоперативно отделение);

коридори.

Операционен блок/зала Всяко ХО разполага с най-малко две операционни зали, като не е задължително да се делят на асептична/септична, но ако се провежда септична операция, залата се затваря за няколко часа или 24 часа и се обработва с дезифенктанти в зависимост от микробиологичния причинител;

Операционните зали в едно лечебно заведение може да са разположени в операционен блок със следната структура:

• Операционни зали;

• Помещение за подготовка на хирургичния екип;

• Помещение за предоперативна подготовка на болния;

• Помещение за следоперативно събуждане;

• Помощни помещения.

Операционна зала

ХИРУРГИЧНА ДЕЗИНФЕКЦИЯ НА РЪЦЕ

Ръцете и предмишниците се измиват основно два пъти със сапун в посока от пръстите към лактите;

Подсушават се със стерилна кърпа в посоката посочена по-горе;

Ръцете и предмишниците се обтриват с дезинфектант в продължение на 5 мин., като се спазва посоката пръсти – лакет;

Използването на дозатора е само с лакет;

Ръцете се държат винаги с пръстите нагоре, далече от тялото.

СТЕРИЛНОСТ И ПОКРИВАНЕ

В ОПЕРАЦИОННА ЗАЛА

Обличане на стерилна хирургична престилка;

Подготовка на инструменталните маси – дезинфекция, покриване, подреждане на необходимия инструментариум;

Подготовка на оперативното поле – трикратно почистване с йодосъдържащ алкохолен дезинфектант в посока от центъра към периферията;

Покриване на оперативното поле – различно, в зависимост от хирургичната интервенция.

–  –  –

2. Интраоперативен период От влизането на пациента в операционната зала до извеждането му в интензивно или реанимационно отделение.

3. Следоперативен период Периодът от влизането на пациента в реанимация/интезнивно отделение до края на проследяването (в някои случаи и амбулаторно).

Термини:

• Редукция;

• Резекция;

• Байпас;

• Ексцизия;

• Инфекция;

• Аспирация;

• Тромбоза;

• Дехисценция;

• Евисцерация;

• Паралитичен илеус.

Класификация на хирургията по време на извършване на интервенцията:

• I – спешна: незабавно;

• II – неотложна: 24-30 часа;

• III – в ускорен порядък: седмици;

• IV – планова: трябва да се направи;

• V – по желание: избор на пациента (напр. козметични операции).

4. Предоперативен период

Какво трябва да се изясни за пациента:

Хранене и оводняване;

Употреба на алкохол/наркотици;

Статус на дихателната система;

Неврологичен статус;

Други органи и системи: бъбреци, черен дроб, имунитет;

Терапия;

Психическа нагласа, религиозни особености.

–  –  –

7. Интраоперативен период Роля на медицинската операционна сестра:,,защита на пациента”

Операционна сестра:

• Отговаря за стерилността на работа;

• Мониторира стерилността на инструменти и материали.

Сестра шпрингер:

• Следи за условията в операционната зала;

• Следи за целостта на опаковките и маркерите за стерилност;

• Наблюдава хирургичния екип.

Инхалаторни анестетици Подават се чрез маска или интубационна тръба. Бърза индукция, бързо изчерпване на ефекта. Биват Халотан, Изофлоран, Севофлоран, NO.



Интравенозни анестетици Аплицират се интравенозно през периферен или централен път.

Биват:

• Опиоидни;

• Барбитурати;

• Бензодиазепини;

• Други.

–  –  –

Компликации на интраоперативния период:

• Гадене и повръщане;

• Анафилаксия;

• Хипоксия;

• Хипотермия;

• Кървене;

• Злокачествена хипертермия;

• DIC.

–  –  –

Основен фокус за наблюдение на пациента:

• Неврологичен статус;

• Контрол на болката;

• Дихателна функция;

• Хемодинамика;

• Грижа за раните;

• Водно-солеви баланс;

• Хранене.

Следоперативен период – усложнения Следоперативен период – хирургични усложнения Дълбока венозна тромбоза Хематом Инфекция Дехисценция на раната

Наблюдавай:

Ниво на съзнание

Жизнени показатели:

• Дишане;

• Артериално налягане;

• Сърдечна честота и ритъм;

• Рани;

• Водно-солеви баланс;

• Болка.

Възстановяване – основни цели:

• Превенция на респираторните компликации

• Намаляване на болката

• Оптимизиране на сърдечната функция

• Насърчаване на пациента за активност в раздвижването

• Всекидневна грижа за раните

• Следене на телесната температура

• Следене на стомашно-чревната функция

• Осигуряване на психологическа подкрепа

• Физическа подкрепа за раздвижване

III. ОБРАБОТКА НА ИНСТРУМЕНТИ

Събиране

• Под събиране се разбира обработката на използвани инструменти и други предмети до деконтаминирането им.

• Използваните стерилни материали се разглеждат като бактериално замърсени.

• Ето защо при обратния транспорт трябва да се изключи рискът от контаминиране на транспортните пътища.

Различават се следните видове:

Мокро събиране, Влажно събиране, Сухо събиране I. Мокро събиране

• Използваните инструменти и други предмети се поставят в разтвор (дезинфекционен, почистващ или комбинация от двата) и се съхраняват до деконтаминирането, съответно се транспортират.

• За мокрото събиране са необходими уплътнени, затворени и устойчиви спрямо използваните разтвори съдове.

• Контейнерите се пълнят дотам, че всички материали да са изцяло покрити с разтвор.

• При инструменти с кухини вътрешните повърхности също трябва изцяло да са покрити с разтвор.

• Разтворите се поставят на мястото, където се оставят инструментите след използване.

• Инструментите се поставят в стандартни телени кошници, всички инструменти се разглобяват или отварят.

• За да се предотврати корозията, материалите не бива да се държат влажни, а трябва да бъдат транспортирани веднага за по-нататъшна обработка.

• Разтворът се използва само еднократно и се изхвърля след изваждане на обработените материали.

Предимства:

• Не позволява микроорганизмите да се разпространяват повече.

• Кръвта и другите замърсители не засъхват по повърхностите, което улеснява почистването.

Недостатъци:

• Трябва да се обръща специално внимание дали материалите са покрити, а кухините напълнени изцяло с разтвора.

• Трудности могат да възникнат при изтичане на разтворите.

• Високото тегло на контейнерите също е недостатък на мокрото събиране.

• За да се намали физическото натоварване на персонала, трябва да има помощни средства (устройство за източване или изсмукване).

II. Влажно събиране

• При влажното събиране към инструментариума се добавя малко количество течност.

• Това има за цел да забави засъхването на кръв и други замърсявания по повърхностите.

III. Сухо събиране

• До деконтаминирането инструментариумът се съхранява и транспортира без добавяне нa течности.

• След използване инструментите се полагат в стандартни кошници. Всички трябва да бъдат отворени или разглобени.

Отпадъците да се отделят! Заредената кошница се поставя в контейнера и се затваря. Незабавният транспорт в ЦССМ осигурява по-добро почистване.

Предимство:

• По-добър и лесен транспорт.

Недостатък:

• Ако замърсеният инструментариум не бъде деконтаминиран непосредствено след използване, това е предпоставка за размножаване на микроорганизми.

–  –  –

Сухото събиране се предпочита пред мокрото събиране!

По възможност да не се използва влажно събиране!

Общо за събирането:

• Персоналът от операционната или отделението за ЦССМ полагат замърсените инструменти в телени сита – отворени.

• Поставят се номера или табелки на контейнерите.

• При събиране на място това трябва да става в специални помещения.

• Транспортирането в отделението за ЦССМ става с колички или в затворени съдове, които трябва да бъдат комплексно измити и дезинфекцирани.

• При събирането се носи предпазно облекло.

• При всички видове събиране е необходимо то да се извършва ежедневно/ежечасно при строго установен ред.

Събирането трябва да се осъществява отделно от снабдяването!

• Незабавният транспорт до ОЦССМ е предпоставка за качествено почистване.

• Неизползваните инструменти се третират като контаминирани!

–  –  –

Облекло в мръсната зона Да се обръща внимание за носене на предпазно облекло – престилка, ръкавици, шапка, маска и очила.

Деконтаминиране Дезинфекция: целево унищожаване на микроорганизмите.

Цел:

* Дезинфекцията се извършва за защита на персонала;

* За подготовка на инструментите за последваща стерилизация.

–  –  –

Изисквания Чрез почистването и дезинфекцията медицинските продукти трябва да достигнат до такова състояние, че:

• Да не застрашават персонала при контролиране на функционалната им годност и опаковането;

• Да са налице предпоставките за сигурна стерилизация:

чисти и бедни на микроорганизми.

Методи за дезинфекция

• Химическа дезинфекция чрез потапяне;

• Термична дезинфекция с гореща вода 80C – само машинно;

• Химико-термична дезинфекция с използване на подходящи дезинфекционни средства при t 50C.

Боравене с дезинфектанти

• Дезинфекционните средства се приготвят и изплакват само със студена вода.

• Съдовете при дезинфекция на инструменти се покриват.

• При прахообразните дезинфекциозни средства да се следи дали прахът се е разтворил напълно.

• Спазване на указанията на производителя.

• Спазване на предписаната концентрация.

• Носене на ръкавици и предпазни очила.

• Да се следи за добро проветряване.

Деконтаминиране

Различават се:

Ръчна подготовка;

Машинна подготовка.

Машинната подготовка се предпочита, тя е по-сигурният начин.

При ръчната дезинфекция от голямо значение е скъсяването на интервала между края на използването на инструментите, тяхното почистване, и началото на дезинфекцията.

–  –  –

• Дезинфекцията е възможна само върху добре почистени повърхности.

• Почистването може да се извърши преди дезинфекцията или едновременно с нея – отстраняване на нежелани субстанции.

Етапи на дезинфекция:

• Потапяне в дезинфекционен разтвор.

• Стриктно спазване на времето.

• При замърсяване разтворът се подновява!

• Не се поставят инструменти в разтвора, ако вече има накиснати!

Изплакване:

Изплакването се извършва с омекотена вода с помощта на четки и други пособия. Увредените и шуплести инструменти се отстраняват и се подават за поправка. Дезинфекцията на ръцете задължителна преди поставяне и след сваляне на ръкавиците!

Подсушаване:

• Кърпа без власинки

• Сгъстен въздух

• Медицинските продукти, които не се стерилизират, също трябва да бъдат подсушени.

Поддръжка / Поверка за функционална годност

• Инструментите се проверяват за остатъчни замърсявания.

• Всички инструменти се смазват.

При всички дейности отделният сътрудник е най-слабото място във веригата от мерки за осигуряване на качеството.

Само обученият персонал, който разбира своите задачи, е мотивиран да изпълнява работата си възможно най-добре!

–  –  –

Обработка на фабрично нови инструменти Напълно отстраняване на опаковката, защитни капачки и фолио.

Проверка за евентуални повреди при транспорта.

Почистване преди първата стерилизация (ръчно или машинно) с алкален препарат.

Да не се съхраняват в шкафове, в които се съхраняват химикали, отделящи пари с корозионно действие.

Практически съвети за поддръжка на инструменти

• Използване на инструментите в операционната само за целта, за която са произведени;

• Да не се поставят инструментите във физиологичен разтвор – може да доведе до корозия;

• Да се избягва дългият престой през нощта и в почивните дни;

• Остатъците по инструментите по време на операция се отстраняват със стерилна влажна кърпа или тупфер;

• Внимателно събиране и поставяне на инструментите – хвърлянето им води до повреди;

• Инструментите да са отворени по време на почистването, а за стерилизацията да се затварят само до първата степен.

Причини за корозия:

• Използване на агресивни почистващи препарати;

• Прекалено висока доза от средството за дезинфекция на инструменти;

• Замърсявания, застояли прекалено дълго върху инструмента;

• Замърсена пара при стерилизирането;

• Контакт с ръждив инструмент.

Така преминалите през този цикъл на обработка, инструментите са готови за следващия етап – опаковане и последваща стерилизация.

IV. СТЕРИЛИЗАЦИЯ

Що е медицински продукт?

Медицински продукт е всеки продукт, който се използва при пациента за целите на диагностиката, обслужването и лечението.

За първи път централна стерилизация е въведена в Станфорд, САЩ –1920 г. Първото приложение на техниките на стерилизиране е още през 1810 г. в хранителната промишленост.

Що е стерилизация?

Стара дефиниция: Без микроорганизми със способност за размножаване.

По-нова дефиниция: Редуциране на микроорганизмите на 1:1

млн.

–  –  –

СТЕРИЛИЗАЦИЯ С ПАРА

Парата е под налягане, защото в затворена система водата се загрява над температурата на кипене от 100 С и така се образува пара (тя се произвежда в парообразувател непосредствено до стерилизатора или „централно”).

Парата кондензира по всички повърхности, при което топлината се предава върху микроорганизмите и те се разрушават.

Въздухът пречи на кондензирането на парата по повърхностите.

Температурата на парата е: 134 С- 3мин. или 121 С – 15мин.

СТЕРИЛИЗАЦИЯ С ПАРА ПОД НАЛЯГАНЕ

Притежава по-голяма топлинна енергия в сравнение с въздуха;

Прониква много добре, докато въздухът е лош проводник на топлина;

Не е токсична;

Не оставя следи върху стерилизираните материали;

Екологично чист продукт;

Подлежи на контрол;

Евтина е.

Условия за стерилизация с пара Камерата под налягане трябва да бъде уплътнена от всички страни, вкл. и вратите.

Камерата под налягане трябва да се загрява (да остава загрята равномерно – изолация на камерата).

Парата трябва да достига до всички повърхности, затова преди навлизането на парата от камерата трябва да се отстрани наличният въздух, т.е. трябва да се създаде вакуум.

Етапи на стерилизация с пара Обезвъздушаване – стерилизационната камера се обезвъздушава (евакуира), понижено налягане чрез вакуум-помпа – осигурява се място за парата.

Навлизане на парата.

Време на покачване – температурата и налягането на парата се разпределят върху всички обекти, което е предпоставка за унищожаването на микроорганизми.

Стерилизационна фаза – 134 3 или 5мин.; 121 15 или 20 мин. – протичане на стерилизацията.

Фаза на изсушаване – стерилизационната камера се обезвъздушава – евакуира през времето за изсушаване, парата – стерилните материали трябва да са сухи.

Времето на изсушаване зависи от вида на опаковката и теглото.

ЗАРЕЖДАНЕ НА КАМЕРАТА

По-тежките предмети и стъклените изделия се поставят на най-долните нива.

Кошниците да не са препълнени (основно правило – ръката да може да минава без съпротивление).

Материалите да не допират стената на камерата.

Съдовете и шишетата да са с отвора надолу.

Парата да има свободен достъп навсякъде.

Видът и начинът на подреждането допринасят значително за успешната стерилизация или, напротив – едно грешно подреждане може да има тежки последствия, в най-лошия случай дори една нестерилна партида, дори когато всички останали правила са спазени.

До голяма степен качеството на стерилните продукти в болницата зависи от квалификацията на персонала в централната база за стерилизация. От гледна точка на пациента не трябва да има разлика между фабрично произведените стерилни продукти и тези, обработени и стерилизирани в болницата.

V. АСЕПТИЧНИ И СЕПТИЧНИ РАНИ

СТРОЕЖ НА КОЖАТА

–  –  –

Кожата образува външната обвивка на тялото и представлява 5% от теглото на човешкото тяло. Има обща дебелина от 1 мм до 4 мм.

Изградена е от 3 слоя:

Повърхностен слой (епидермис);

Същинска кожа (дерма);

Подкожен слой (хиподерма).

ЩО Е РАНА

Нарушаване целостта на кожата чрез:

Механично въздействие;

Термично въздействие;

Радиологично въздействие;

Химично въздействие.

КЛАСИФИКАЦИА НА РАНАТА

Според международната класификация на раната (цветна схема за оценка на състоянието на раната по Westerhof et al):

Според степента на влажност и ексудация – мокра, суха;

Според микробиологичната оценка:

• контаминирана,

• колонизирана,

• критично колонизирана,

• инфектирана.

1. Почистваща фаза

2. Миграция на фибробласти и образуване на гранулационна тъкан

3. Узряване и увеличаване на раневото контрахиране/епителизация

ФАЗИ НА ЗАРАСТВАНЕ НА РАНАТА

Exudation (възпалителна ексудативна фаза) (първи час)

– образуване на тромби с хемостаза и първия матрикс на новата тъкан;

Resorption (Резорбция) (1–10 ден) – мигриране на гранулоцити и макрофаги, мостове от клетки;

Proliferation (Фаза на пролиферация) (3–24 ден) – прорастване на съдовете в раната и запълването им с гранулационна тъкан;

Reparation (Фаза на диференциация и премоделиране) (24 ден – 1 г.) – диференциране на фибробластите в миофибробластите и процес на свиване на раната, и образуване на цикатрикс.

АСЕПТИЧНА РАНА

–  –  –

За асептична може да се смята само тази рана, която е получена при операция и спазване на всички условия на асептиката и антисептиката. Трябва да има прилепналост на ръбовете, да няма признаци на инфекция (зачеряване, подуване, затопляне, екскреция и нарушена функция на участъка), да липсват чужди тела или крусти.

ОБРАБОТКА НА АСЕПТИЧНА РАНА

Първата смяна на превръзката на оперативната рана се извършва сутринта, в деня след операцията. Пропитата с кръв превръзка се сменя незабавно.

Принципът на обработка е отвътре навън с три хода:

Първи ход – йод-бензин (извън и около раната);

Втори ход – спирт 70° (извън и около раната);

Трети ход – йодна тинктура (вътре в самата рана).

След 48 часа оперативната рана се оставя открита. Същата се почиства веднъж на 24 часа по по-горе описания начин.

СЕПТИЧНА РАНА

Какво означава септична рана?

При септичната рана са налице петте характеристики на възпалителния процес: зачервяване, подуване, затопляне, болка, нарушена функция.

Няма прилепналост на ръбовете на раната, налице са чуждо тяло или крусти.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ И МЕТОДИТЕ ПРИ

ЛЕЧЕНИЕ НА СЕПТИЧНА РАНА

І принцип: премахване на тъкани, своевременно всички некротични;

ІІ принцип – борба с микрофлората;

ІІІ принцип – стимулиране на регенерацията.

ОБРАБОТКА НА СЕПТИЧНА РАНА

Принципът на обработка при септичните рани е в посока отвън навътре (от периферията към центъра на раната) и отново с три хода:

1. Първи ход – йод-бензин (извън и около раната);

2. Втори ход – спирт 70° (извън и около раната);

3. Трети ход – вътре в самата рана, включва:

• почистване с 3 % кислородна вода;

• дезинфекция с йодасепт или хибитанов разтвор 1/1000;

• поставяне на антибиотичен унгвент или разтвор.

АЛГОРИТЪМ НА ПОВЕДЕНИЕ

ПРИ ОБРАБОТКА НА РАНИТЕ

• Подреждане на количката с необходимите пособия;

• Степенуване на превръзките – започва се с асептичните превръзки, септичните се обработват последни;

• Обработка на ръцете – без нокти, пръстени, гривни; дезинфекция на ръцете; ръкавици;

• Подготовка на пациента – информира се за предстоящата манипулация, поставя се в легнало положение;

• Сваляне на превръзката и оценка на раната – секреция, цвят, кървене, възпаление, болка;

• Сваляне на ръкавиците, дезинфекция на ръцете, поставяне на стерилни ръкавици;

• Обработка на раната – в посока отвътре навън при асептични рани и отвън навътре при септични рани. При зачервяване на ръбовете може да се напръска с антибиотик;

• Покриването на раната може да бъде със стерилни марли и адхезивен пластир или с готова стерилна превръзка, които да позволяват аерацията;

• Сваляне на ръкавиците, дезинфекция на ръцете;

• Регистриране на час и дата на извършената превръзка.

НЕОБХОДИМИ ПОСОБИЯ ЗА ОБРАБОТКА НА РАНА

Стерилен инструментариум: пинсети, ножици, скалпели, захващащи инструменти;

Стерилни марлени памучни тампони и фитилчета, ленти, квадратчета, дренове;

Дезинфекционни разтвори – йод-бензин, спирт, йодна тинктура, 3% кислородна вода;

Антибиотични спрейове и унгвенти;

Адхезивни пластири, стерилни абсорбиращи превръзки;

Стерилни ръкавици.

СВАЛЯНЕ НА КОНЦИ

Осъществява се след изричното нареждане на лекар и уточняване на начина на сваляне на конците.

1. Дезинфекция на ръцете и поставяне на ръкавици:

2. Обработка на раната с йодна тинктура – добре се тушират всички конци:

3. Двата края на конеца се захващат със защипващ инструмент, изтеглят се нагоре и в посока, обратна на възела;

4. Конецът се прерязва със скалпел под възела, в посока към тялото;

5. Конецът се изтегля внимателно, оглежда се дали е целият и се поставя върху предварително приготвена марля.

6. Раната се тушира с йодна тинктура;

7. Покрива се с пластир или със стерилни марли и адхезивна

– готова стерилна превръзка;

8. Сваляне на ръкавиците, дезинфекция на ръцете;

9. Документиране на свалянето на конците в тетрадката за превръзки.

ДРЕНАЖИ

Характерно за всяка рана е изтичането на кръв, кръвен серум, вещества от разпада на увредените тъкани и микроорганизми.

Ако те не се отстранят, се утежнява раневият процес и се забавя оздравяването.

Дренаж – поставяне на дрен в дълбочина на раната, който осигурява изтичането на раневия секрет навън. Различават се открити и закрити дренажи.

Открити дренажи – поставят се в замърсените отворени рани. Могат да се изработят от латексови ръкавици, марлени връхчета, или катетри, срязани по дължина. Сменят се при всяка обработка на раната.

Закрити дренажи – поставят се в закрити рани. Използват се различни по размер силико-латексови катетри.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА МЕДИЦИНСКАТА СЕСТРА ПРИ БОЛНИ С ДРЕНАЖ

Системно следене за качеството и количеството на ексудата, точна регистрация;

Поддържане на дренажа, периодична проверка на неговата проходимост;

Осигуряване на подходящо положение на болния в леглото, с цел по-добро дрениране;

Осигуряване на достатъчно стерилен материал за смяна на дренажа и/или превръзката при необходимост;

Предотвратяване на мацерация и декубитални рани при подълбо поставените дренажи.

ГРАНУЛИРАНА РАНА С ЧАСТИНИ АРЕАЛИ С НЕКРОЗА

Ulcus cruris varicosum Ulcus cruris varicosum Ulcus cruris varicosum Ulcus cruris varicosum рана след лечение.

Стадии на зарастване на Ulcus cruris varicosum a. Анамнестични данни за венозен улкус: 6,5 години b. 3 седмици след некретомия и локално лечение на раните с. 4 седмици след некретомия, 4 дни след присаждане на кожа d. Излекуван венозен улкуср 3 месеца след началото на лечението

VI. ХИРУРГИЧНО КЪРВЕНЕ.

КРЪВОПРЕЛИВАНЕ

1. Причини за интра- и постоперативно кървене

• Недостатъчна хирургична хемостаза;

• Предходен дефект в хемостазата;

• Преразходна коагулопатия и фибринолиза;

• Резултат от полихемотрансфузия.

2. Лабораторни показатели на хемостаза

• Време на кървене;

• Време на съсирване;

• аPTT (активирано парцеално тромбо- пластиново време);

• ACT(активирано време на съсирване);

• INR (протромбиново време);

• Trombocytes;

• Ниво на факторите на кръвосъсирване;

Недостатъчна хирургична хемостаза

• Кървене от хирургичното поле от източници, които след съответното третиране спира;

• Липсва кървене от прободни канали и дифузно кървене от тъканите, вкл. венозни пътища и перкутанни манипулации;

• Лаборатория – in vitro показателите са в норма.

Активиране на фибринолизата Оперативна травма = локален плазминогенен активатор = увеличена фибринолиза по наранената повърхност.

Каскадата на фибринолиза може да остане активна до 24 ч след интервенцията.

Потиска се с инхибитори на фибринолизата – напр. циклокапрон.

Усложнения след хемотрансфузия

• ТРОМБОЦИТОПЕНИЯ

• ХЕМОЛИТИЧНА РЕАКЦИЯ

• ПОСТТРАНСФУЗИОННА ПУРПУРА

ТРОМБОЦИТОПЕНИЯТА е вследствие на:

МАСИВНО КРЪВОПРЕЛИВАНЕ: Еднократно над 2,5 л биопродукти или над 5 л за 24 ч.

ОБИКНОВЕНО УМЕРЕНА ТРОМБОЦИТОПЕНИЯ,

РЯДКО ВОДИ ДО НАРУШЕНИЯ В ХЕМОСТАЗАТА И

НЕ СЕ НАЛАГА ПРОФИЛАКТИЧНА ТРАНСФУЗИЯ НА

ТРОМБОЦИТНА МАСА.

ПРИ НАЛИЧИЕ НА ДИФУЗНО КЪРВЕНЕ И ДАННИ ЗА

ПОСТТРАНСФУЗИОННА ТРОМБОЦИТОПЕНИЯ:

• ЕМПИРИЧНО СЕ ТРАНСФУЗИРАТ 8-10 ЕДИНИЦИ

ПРЕСЕН ТРОМБОЦИТЕН КОНЦЕНТРАТ.

ПОСТТРАНСФУЗИОННА

ХЕМОЛИТИЧНА РЕАКЦИЯ

• Пример – Пациент в анестезия: Дифузно кървене от оперативното поле, което преди това е било сухо.

ПАТОГЕНЕЗА НА ПОСТТРАНСФУЗИОННА

ХЕМОЛИТИЧНА РЕАКЦИЯ

• Еритроцитолиза= Освобождаване на ADP=

• Дифузна агрегация на тромбоцити=

• Свободните тромбоцити се изключват от кръвообращението

• Освобождаване на активатори на коагулацията =

• Активиране на кръвосъсирването = вътресъдова

• Kоагулация = Може да се активира каскадата на фибринолизата.

ПОСТТРАНСФУЗИОННА ПУРПУРА

– Рядка;

• Реципиентът изгражда антитела срещу чуждите трoмбоцити;

• Чуждият тромбоцитен антиген се свързва с тромбоцитите на реципиента;

• Достатъчно количество антитела разрушават тромбоцитите за 4–6 дни;

• Резултат – дифузно кървене с месеци;

• При кървене, появило се на 4–6 ден след трансфизия, трябва да се обсъди трансфузионна пурпура.

ЛЕЧЕНИЕ

• Трансфузия на тромбоцити остава без резултат;

• Кортикостероиди – малък ефект;

• Плазмофереза – някакъв ефект;

• Самоограничаващо се !!!!!

Десиминирана интравазална коагулация (ДИК) Десиминирана фибринолиза

•Недостатъчност на ендогенния контролен механизъм, стремящ се да ограничи обема на хемостазата.

ПРИЧИНИ

• Травма;

• Несъвместима трансфузия;

• Сепсис;

• Некротична тъкан;

• Задържани плодни части;

• Токсемия при бременните;

• Големи аортни аневризми;

• Чернодробна недостатъчност;

Лабораторни показатели при ДИК Комбинация от лабораторни тестове;

• Тромбоцитопения;

• Увеличени ADP;

• Намалени нива на фибриноген.

ЕЛТ ( euglobulin lysis time) е показател за дифузна фибринолиза.

СЕПСИС И КЪРВЕНЕ

• ТРОМБОЦИТОПЕНИЯ ИНДУЦИРАНА ОТ ЕНДОТОКСИНИТЕ

• Намаляване на фиброгена;

• Предоперативно изследване на кървенето 7 въпроса към пациента:

1. Поява на продължително кървене след ухапване на езика или усната?

2. Наличие на синини без данни за травма?

3. Продължително кървене след стоматологични манипулации?

4. Обилно менструално кървене?

5. Проблеми с кървене след предходни операции?

6. Медицински проблеми, наложили лечение през последните 5 г?

7. Прием на медикаменти в последните 10 дни: АСПИРИН, ПЛАВИКС, СИНТРОМ?

ТРАНСФУЗИОННА ТЕРАПИЯ



Pages:   || 2 | 3 |
Похожие работы:

«УДК 616.94-98.022.1-036:615.471:614.484-485 ОСОБЕННОСТИ ДЕЗИНФЕКЦИИ И СТЕРИЛИЗАЦИИ КУВЕЗОВ, НАРКОЗНОДЫХАТЕЛЬНОЙ АППАРАТУРЫ В ОТДЕЛЕНИЯХ РЕАНИМАЦИИ И ИНТЕНСИВНОЙ ТЕРАПИИ ДЛЯ НОВОРОЖДЕННЫХ НА СОВРЕМЕННОМ ЭТАПЕ Ракитин А.В.1, Стасенко В.Л.1, Обухова Т.М.1, Блох А.И.1 ГБОУ ВПО «Омский государственный медицинский университет Минздрава России», Омск, Россия (644099, Омск, ул. Ленина, 12), e-mail: vlstasenko@yandex.ru Одной из сложнейших задач неонатологии является предупреждение инфекций, связанных с...»

«Пензенский государственный университет Медицинский институт Кафедра «Терапии» Утверждаю «_» 20 г. Зам. директора МИПГУ Д.м.н. _С. В. Сиваконь Индивидуальный план подготовки клинического интерна по специальности «Терапия» на 2010-2011 г. Фамилия Имя Отчество Утвержден на заседании кафедры «_» _ 20 г. Зав. кафедрой «Терапии», д.м.н., профессор _ В.Э. Олейников Пенза 2010 Фамилия Фамилия Имя Имя Отчество Отчество Год рождения 19 ВУЗ и год его окончания ПГУ МИ 20 Домашний адрес: Телефон домашний:...»

«ВКЛАД М.В. ЛОМОНОСОВА В РАЗВИТИЕ ЗДРАВООХРАНЕНИЯ Андреева А.В., Малявская С.И. Северный государственный медицинский университет, г. Архангельск В 2011 г. мировая научная общественность отметит 300-летие гениального ученого Михаила Васильевича Ломоносова. Жизнеописание самого известного уроженца Архангельской губернии представлено во многих отечественных и зарубежных трудах. Вклад первого российского академика М.В. Ломоносова в развитие химии, физики и других наук широко изучен, однако, тема...»

«А.А. Федотов С.А. Акулов ИЗМЕРИТЕЛЬНЫЕ ПРЕОБРАЗОВАТЕЛИ БИОМЕДИЦИНСКИХ СИГНАЛОВ СИСТЕМ КЛИНИЧЕСКОГО МОНИТОРИНГА МОСКВА Радио и связь Книга посвящается светлой памяти профессора Калакутского Льва Ивановича УДК 57.087 ББК 32.811.3 Ф 34 Рецензент: д.т.н., профессор Мелентьев В.С. Федотов А.А., Акулов С.А. Измерительные преобразователи биомедицинских сигналов систем клинического мониторинга. – М.: Радио и связь, 2013. – 248 с. – ISBN 978-5-89776-016-9. В монографии рассматривается структурное...»

«НАУЧНЫЕ ВЕДОМОСТИ Серия Медицина. Фармация. 2013. № 4 (147). Выпуск 21 195 УДК 62-1/-9 БЕСКОНТАКТНАЯ ОПТОЭЛЕКТРОННАЯ СИСТЕМА ДЛЯ ДИАГНОСТИКИ БИОМЕХАНИКИ ЧЕЛОВЕКА В статье описывается универсальная оптоэлектронная система с активными маркерами для диагностики биомеха­ В.Г. ЕРЕМЕНКО ники человека. Приводится алгоритм работы системы и крат­ А.А. ВЕЛИКОРЕЦКИЙ кое сравнение с аналогами. Московский энергетический Ключевые слова: видеозахват, системы позиционирова­ институт (Технический университет)...»

«Счетная палата Республики Татарстан Содержание Месяц за месяцем: хроника событий 3 Резонанс 28 Содержание электронной версии Заключение на проект закона Республики Татарстан «О бюджете Республики Татарстан на 2015 год и на плановый период 2016 и 2017 годов» 29 Заключение на проект закона Республики Татарстан «О бюджете Территориального фонда обязательного медицинского страхования Республики Татарстан на 2015 год и на плановый период 2016 и 2017 годов» 113 Заключение на проект закона Республики...»

«• Кафедра общей хирургии Основы трансплантологии Лектор: заведующий кафедрой общей хирургии доктор медицинских наук Михайличенко Вячеслав Юрьевич Термин «трансплантология» образован от латинского слова transplantare пересаживать и греческого слова logos учение. Другими словами, трансплантология это учение о пересадках органов и тканей. Трансплантация это замещение тканей или органов больного как его собственными тканями или органами, так и взятыми из другого организма или созданными...»

«ПРОФЕССОР Н.Н. АЛЕКСАНДРОВ (К 90-летию со дня рождения) Петрова С.А. ГУ НИИО и МР им. Н.Н. Александрова, г. Минск, Беларусь Professor N.N. Alexandrov (the 90th anniversary of birth) Petrowa S.A. Крупный организатор здравоохранения и выдающийся онколог, основоположник белорусской онкологической службы, основатель и первый директор Научно-исследовательского института онкологии и медицинской радиологии МЗ РБ, Герой Социалистического Труда, лауреат Государственной премии БСССР, член-корреспондент...»

«юбилей Николай Петрович Демичев Исполнилось 80 лет Николаю Петровичу Демичеву – доктору медицинских наук, профессору кафедры травматологии, ортопедии и военно-полевой хирургии Астраханской государственной медицинской академии, заслуженному врачу Российской Федерации. Н.П. Демичев родился в с. Васильевка Орловской области 17 марта 1929 г. Трудовой путь выпускник-отличник Ростовского медицинского института начал в 1954 г. в должности врача-хирурга Краснодонецкой медико-санитарной части Ростовской...»

«Правительство Санкт-Петербурга Комитет по здравоохранению Санкт-Петербургское государственное бюджетное образовательное учреждение среднего профессионального образования «Медицинский колледж № 3» «УТВЕРЖДАЮ» Рассмотрено на заседании Директор педагогического _ /Горбачева М.П./ совета колледжа протокол № «» _ 20 г. от «_» _20_г. ПОЛОЖЕНИЕ о видах учебных занятий, критериях оценок, перезачетах Санкт-Петербург I. Общие положения. Настоящие положения разработано на основании: 1.1. Нового...»

«East-Siberian Scientific Center of Human Ecology, Siberian Branch of the Russian Academy of Medical Sciences YA. A. LESHCHENKO PROBLEMS OF DEVELOPMENT OF THE POPULATION OF A SIBERIAN TOWN Irkutsk Российская академия медицинских наук Сибирское отделение Восточно-Сибирский Научный центр экологии человека Я.А. ЛЕЩЕНКО ПРОБЛЕМЫ РАЗВИТИЯ НАСЕЛЕНИЯ СИБИРСКОГО ГОРОДА Иркутск УДК 314.18 (571.53) ББК Л 53 Лещенко Я.А. Проблемы развития населения сибирского города. – Иркутск : НЦРВХ СО РАМН, 2010. – 130...»

«Практический оПыт Практический опыт Опыт внедрения пациентоориентированных технологий в многопрофильной медицинской организации А.В. АВерин,  зав. отделением медицинской профилактики, главный  внештатный специалист по управлению сестринской  деятельностью Минздравсоцразвития Чувашии, О.А. ШВАрдАкОВА,  главная медицинская сестра Городская клиническая больница № 1, г. Чебоксары1 Г ородская  клиническая  больница  №  1  г.  Чебоксары  (ГкБ  №  1)  –  многопрофильная  медицинская  организация ...»

«МИНИСТЕРСТВО ЗДРАВООХРАНЕНИЯ РЕСПУБЛИКИ БЕЛАРУСЬ УТВЕРЖДАЮ Первый заместитель министра здравоохранения В.В. Колбанов 31 октября 2002 г. Регистрационный No 100-1002 КРИТЕРИИ ОЦЕНКИ МЕДИЦИНСКОЙ ЭФФЕКТИВНОСТИ ДЕЯТЕЛЬНОСТИ САНАТОРНО-КУРОРТНЫХ ОРГАНИЗАЦИЙ (инструкция по применению) Учреждения-разработчики: Научно-исследовательский институт медико-социальной экспертизы и реабилитации, Республиканский центр по оздоровлению и санаторно-курортному лечению населения Авторы: Э.Э. Вальчук, С.Л. Фурс...»

«Костицын Кирилл Александрович, дата защиты 31.03.2015г. Тема диссертации: «Оценка эффективности современных методов первичной и уточняющей диагностики рака легкого» по специальности 14.01.12 – онкология. При проведении тайного голосования диссертационный совет в количестве 20 человека, все доктора наук по специальности 14.01.12 – онкология, участвовавших в заседании из 28 человек, входящих в состав совета, проголосовали: за – 18, против -1, недействительных бюллетеней – 1. ЗАКЛЮЧЕНИЕ...»

«ГОСУДАРСТВЕННАЯ ИНСПЕКЦИЯ РЕСПУБЛИКИ УЗБЕКИСТАН ПО НАДЗОРУ ЗА БЕЗОПАСНОСТЬЮ ПОЛЕТОВ АВИАЦИОННЫЕ ПРАВИЛА РЕСПУБЛИКИ УЗБЕКИСТАН Часть 69 Методы медицинского освидетельствования авиационного персонала гражданской авиации (АП РУз-69) г. Ташкент 2012г Приложение к приказу начальника Государственной инспекции Республики Узбекистан по надзору за безопасностью полетов от 11.12.2012 года № 13н Авиационные правила Республики Узбекистан «Методы медицинского освидетельствования авиационного персонала...»





Загрузка...


 
2016 www.os.x-pdf.ru - «Бесплатная электронная библиотека - Научные публикации»

Материалы этого сайта размещены для ознакомления, все права принадлежат их авторам.
Если Вы не согласны с тем, что Ваш материал размещён на этом сайте, пожалуйста, напишите нам, мы в течении 1-2 рабочих дней удалим его.