WWW.OS.X-PDF.RU
БЕСПЛАТНАЯ ЭЛЕКТРОННАЯ БИБЛИОТЕКА - Научные публикации
 


«Концепцията за Европейския съюз като „цивилна сила” е първоначално разработена от Франсоа Дюшен. Виж неговата ...»

МОЖЕ ЛИ ЕС ДА ВЪЗСТАНОВЯВА РАЗПАДАЩИ СЕ

ДЪРЖАВИ?

Преглед на европейските граждански способности

Даниел Корски и Ричард Гауън

РЕЗЮМЕ

Европейският съюз се гордее със своята т. нар. „гражданска сила”.1

Предполага се, че ЕС е в състояние да мобилизира почти 10 хиляди

полицейски служители в отдалечени места, да използва квалификацията

на над 40 хиляди дипломати, да разчита на най-големия в света бюджет

за развитие в Третия свят, както и да гарантира, че командированите цивилни служители са в състояние да работят в перфектно сътрудничество с разположените на място въоръжени сили. Това е съществен елемент на превъзходство в свят, в който стабилността на Афганистан, Йемен или Сомалия са основен фактор за сигурността по улиците на Хамбург, Марсилия или Манчестър.



Концепцията за Европейския съюз като „цивилна сила” е първоначално разработена от Франсоа Дюшен. Виж неговата разработка „Европейската общност и несигурността на взаимната зависимост” в книгата „Нация в едър формат? Външнополитически проблеми на Европейската общност”. Анализ на цивилната мобилизация може да намерите в доклада на Карен Е. Смит под заглавие „Все още ли е актуален ЕС на цивилната сила?” - доклад, представен на семинара на CIDEL (тригодишен изследователски проект между девет институции от шест европейски страни под названието „Гражданство и демократична легитимност в Европа”, реализиран в периода 2002 – 2005 г.), проведен в Осло, 22-23 октомври 2004 г.

Но тази предполагаема гражданска сила е до голяма степен илюзорна. ЕС трудно намира цивилни служители, за да попълва своите мисии по Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО), а резултатите от неговите интервенции често са незначителни. Например, международните престъпни мрежи все още смятат Балканите за „земя на възможностите”2 въпреки факта, че обучаващите полицейски сили от ЕС действат в региона от почти десетилетие. Десет години след създаването на ЕПСО повечето от мисиите на Съюза си остават малки, лишени от амбиция и стратегически неадекватни.

Босненският модел Мисията за полицейско обучение на ЕС през 2003 г. в Босна се превърна в еталон за следващите операции: „изграждане на капацитет” посредством дългосрочна реформа на полицията и силите за сигурност, обикновено под формата на малки екипи от европейски експерти, които обучават и консултират местните служители в правоохранителната дейност.

„Босненският модел” беше успешен на Балканите – регион с наследство в областта на авторитарното упражняване на правоохранителната дейност, идващо от комунистическата епоха. 3 Но този модел се оказва неефикасен извън този регион. Европейският съюз се фокусира върху съдебната реформа в страни, където липсва елементарна сигурност като Ирак, Афганистан или Конго, или пък където местните жители не са мотивирани да си сътрудничат политически, както в палестинските територии.

Регионите на бъдещо европейско дислоциране по всяка вероятност няма да приличат на Балканите; следващото поколение проблеми по сигурността ще изисква да се постави много по-силно ударение върху методите за управление на кризи. Опитът, придобит от ЕС през шестте години мисии по ЕПСО, като че ли не е създал капацитет за справяне с подобни предизвикателства. Когато Съюзът разположи свои сили във враждебна среда, те обикновено се охраняват от войски на ООН, САЩ или НАТО; когато европейските сили се дислоцират бързо и без защита, както в Аче или Грузия, цивилните им функции се оказват изправени пред сурови изпитания. Гражданските мисии на ЕС са отчайващо неподготвени за справяне със заплахите за собствената им сигурност, като „Оценка на заплахата от организираната престъпност в ЕС”, Европол, 2008 г.

Доминик Орсини, „Бъдещето на ЕПСО: уроци от Босна”, ПОП.

освен това ЕС страда от неспособност да координира дейността на своите цивилни образувания с тези на военните, дори в рамките на собствените си мироопазващи сили.

Проблемът със страните-членки ЕС не разполага с постоянни граждански сили, поради което разчита на своите страни-членки за предоставянето на персонал за неговите мисии. Но повечето от държавите не успяват да се справят с тази задача.

Процесът по тъй наречената „основна гражданска цел” (ОГЦ), одобрен през 2004 г., беше амбициозен опит да се накарат странитечленки да предоставят цивилни за евентуалните дислокации. Всяка отделна страна-членка се ангажира да осигури определен брой цивилни, но въпреки това процесът очевидно не помага на ЕС да гарантира необходимия брой хора на място. Най-широко отразяваните мисии по ЕПСО през последните години (Косово и Афганистан) никога не успяха да достигнат своя пълен потенциал - само за мисията в Афганистан не достигат 130 човека.

Някои от проблемите по набирането на персонал са общи за всички страни-членки. Цивилните служители обикновено заемат длъжности в съдебната система или в полицията и много от тях нямат желание да прекарат шест месеца или повече далеч от своите семейства.

Слаба е и мотивацията на ръководителите да осигуряват персонал:

искането за предоставяне на служители често води до финансови и кадрови проблеми. Дори и онези служители, които предварително са се ангажирали да бъдат командировани зад граница, могат впоследствие да се откажат при перспективата за шестмесечна мисия в афганистанската провинция Хелманд.





И въпреки тези общи проблеми отделните страни-членки трябва да поемат по-голямата част от вината за жалкото състояние на мобилизацията по ЕПСО. Нашият цялостен анализ на цивилния капацитет във всички 27 страни-членки показва широка гама от методи на обучение, планиране, получаване на обратна информация по конкретни мисии и набиране на персонал, а, разбира се, и по отношение на бройките командировани по мисии цивилни. Някои страни се отнасят към своите отговорности по ЕПСО изключително сериозно, а други почти не полагат никакви усилия.4 Професионалистите Великобритания, Германия, Дания, Нидерландия, Финландия и Швеция Тези най-добре представящи се страни са въвели значително като обем и често задължително обучение за своите цивилни, изградили са процедури за планиране във всички държавни ведомства и се стремят да получават обратна информация от участниците в мисиите с цел извличането на поуки. Финландия и Германия са разработили планове за увеличаване на своя граждански капацитет, а другите страни в тази група са поели ангажимент в тази посока. Набирането на персонал в тези страни се провежда внимателно и цялостно, като често се създават звена с участници от всякакви отдели и специалности, а освен това всичките шест страни се отнасят изключително сериозно към интегрирането на цивилните с военните подразделения.

Перспективните Австрия, Белгия, Ирландия, Италия, Румъния, Франция

Тези страни дават признаци за стремеж да изградят своя граждански капацитет, но все още не са показали твърда решимост.

Докато Франция, Италия и Румъния имат сериозен принос към гражданските мисии по ЕПСО като номинални бройки, те се представят незадоволително по всички други критерии. Нито една от тези страни не е помислила сериозно за мобилизацията, а процедурите по получаването на обратна информация във Франция и Италия са изключително откъслечни. Организирането на набиране на участници е слабо във всички тези страни с изключение на Белгия и малко от тях са възприели цялостна методика за обучение на тези сили. Но има известни признаци за извършването на такова усилие – Италия, Белгия и Франция имат постоянни звена за планиране по ЕПСО, а обучението е задължително в повечето от тези страни.

Разбира се, европейските държави имат ангажименти отвъд ЕПСО – много от тях предоставят цивилни експерти в редица други двустранни или международни мисии, като например операцията на НАТО в Афганистан. Нашата оценка се отнася конкретно за цивилния принос на отделните страни към мисиите по ЕПСО.

Неверниците Испания, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Унгария иЧехия Тези седем страни изглежда не са убедени в ползата от изпращането на цивилни. Планирането е проблем във всичките седем страни, същото се отнася за сътрудничеството между техните министерства, като освен това и седемте страни признават, че овладяването на гражданските кризи не е тематика с висока политическа видимост. Получаването на обратна информация в повечето от тези страни е процес неформален и неподплатен от каквато и да било методика за извличането на поуки. Испания, която представлява любопитен случай на псевдосила в гражданската мобилизация, изпълнява само 2.8% от своя ангажимент по ОГЦ като брой служители, което я прави най-значителният неизпълняващ ангажиментите си субект в ЕС.

Безразличните България, Гърция, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург и Малта Освен Литва, която като че ли прави някакви усилия да подобри своята работа в тази област, никоя друга страна в тази категория не приема сериозно задачата за изграждане на цивилен капацитет. Само Гърция и Малта имат задължително обучение за своите полицейски сили; Литва, Естония и Латвия обучават единствено персонал за командироване в Афганистан. В България обучението на заминаващи на граждански мисии е задача на изпращащите ведомстива – такова обаче изглежда се случва несистематично. Процедурите по планиране и обратна информация във всичките страни са много слаби.

Брюкселският проблем Докато по-голяма част от вината за неуспехите в гражданската част по ЕПСО може да се припише на страните-членки, брюкселските институции също трябва да поемат своя дял от критиката. Враждите между Комисията и Съвета имат особено вредни последствия.

Европейската комисия има дълъг опит в работата по отпускането на помощи и подпомагане на развитието в Третия свят, докато мисиите по ЕПСО – отговорност за чието организиране носи Съветът, трябва да се фокусират върху спешните ситуации, изискващи бърза реакция. На теория това разпределение на отговорностите за подпомагането и развитието от една страна и за гарантирането на сигурността от друга, би трябвало да даде възможност на двете институции да обособят свои ясно разграничени „сфери на влияние”, като Комисията се фокусира върху изграждането на капацитет, а Съветът организира мисии по ЕПСО в отговор на възникващи кризи. Но на практика положението е много пообъркано и постоянните свади между двете организации обезсилват способността на ЕС за намеса по последователен начин в целия така наречен „цикъл на конфликта”.

В момента ЕС се представлява от до пет различни организации при някои свои операции, като неизбежно последствие от това са вътрешните борби и непоследователните действия. Склонността на Брюксел да се увлича в дребнав команден подход води до това, че служителите на ЕС по места често странят от силните позиции, за да не бъде подкопан трудът им от следващия имейл от централата.

Нова концепция за провеждане на мисии За да може ЕС да реализира своя потенциал, той трябва да преосмисли своя цялостен подход към интервенциите извън своите граници, като започне със самия характер на мисиите по ЕПСО. Макар че босненският модел може да е достатъчно ефективен на Балканите, той не е пригоден за много от кризисните ситуации, които ЕС може да очаква през следващите години. Следващото поколение мисии по ЕПСО по всяка вероятност ще приличат повече на ситуациите в Газа, Афганистан и Сомалия – непостоянни, изпълнени с насилие и без ясно разделение на добри и лоши. За да реагира ефикасно в подобни сценарии, ЕС се нуждае от адаптиране на своите механизми и персонал, с оглед постигането на три показателя – скорост, сигурност и самодостатъчност.

Скорост. Успехът на една мисия често зависи от броя на служителите, които могат да се дислоцират в началния три- до шестмесечен период. Макар че ЕС отдавна признава това положение, той рядко го осъществява на практика.

Сигурност. Заплахите за мисиите на ЕПСО се увеличават.

Гражданските сили невинаги ще могат да разчитат на военни части, които да гарантират тяхната сигурност.

Самодостатъчност. Цивилните служители ще трябва да увеличат своята квалификация, за да могат да поемат инициативата. Това е особено важно в места с лоша инфраструктура като Афганистан или Централна Африка, където ЕС желае да дислоцира цивилни в рамките на големи и опасни мисии.

Адаптивни партньорства За да гарантира, че скоростта, сигурността и самодостатъчността са в центъра на бъдещите интервенции, ЕС трябва да се откаже от идеята, че цивилните мисии най-добре се сглобяват от дипломати и служители на Европейския съвет в Брюксел. Отговорността трябва да се прехвърли към самите цивилни по места, които ЕС трябва да дислоцира на ранен етап, за да разгърне адаптивни партньорства с нестабилните страни.

ЕС вече разполага с полезен модел за това под формата на специалния представител. Такива свои специални представители ЕС трябва да назначи във всяка една от двайсетте страни изложена на найголям риск от нестабилност,5 като всеки един от тях оглавява офис, в който работят широка гама от експерти. При първия знак за опасност ЕС трябва да мобилизира групи за оценка и превенция на конфликта към службата на специалния представител, за да се изяснят източниците на напрежението, да се започне процес на диалог между страните в потенциалния конфликт и да се консултират местните служители на ЕС.

Ако избухне сериозен сблъсък и започне пълноценна мисия по ЕПСО, екипите трябва да се допълнят с експерти по планиране на операции от Секретариата на Съвета, Комисията и страните-членки на ЕС.

Най-голямо значение има делегирането на отговорностите:

специалният представител ще отговаря за всички аспекти на интервенциите на ЕС и ще комуникира със съответните посланици от ЕС на място, а не с Брюксел. Ако дадена мисия трябва да се засили, специалния представител трябва да запази своята позиция на координатор на всички служители от ЕС, в това число и на въоръжените сили.

Плановете за мисиите трябва да се разработват под надзора на специалния представител, като в тяхното изпълнение се включват всички компетентни институции на ЕС и страните-членки. Съставянето на плана на място, а не в Брюксел, създава условия за действително сътрудничество между представителите на Съюза и правителствата-домакини, като по този начин ще достави на европейските мисии критично важното усещане за легитимност сред местните жители.

Комисията и Секретариатът на Съвета са разработили „конфликтни индикатори” – списъци със страни, изложени на опасност от избухване на насилие.

Съживяване на брюкселските институции Тази нова концепция за изпълнението на мисиите може да бъде ефективна само ако се съпътства от промени в Брюксел. Най-напред новият върховен представител за външна политика трябва да назначи свой заместник, който да отговаря за политиката на ЕС по отношение на неустойчивите и разпадащи се държави. Второ, новата Служба за външни действия (СВД) трябва да бъде структурирана с оглед интегриране на действията по места. Лисабонският договор предвижда всички делегации на Комисията да бъдат превърнати в посолства на ЕС – единни служби, представляващи всички различни институции на Съюза.

Тези посолства могат да се окажат особено ефективни в двайсетте страни в кризисния списък на ЕС, ако бъдат оглавени от специалните представители и интегрирани в предлаганата по-горе структура на мисиите.

Но структурното интегриране няма да бъде достатъчно. За да се гарантира ранното овладяване на всички възникващи проблеми във връзка с интервенциите, е необходимо да се правят шестмесечни анализи от сборен екип, включващ служители от Съвета, Комисията и ISS (вътрешната аналитична организация по въпросите на сигурността на ЕС). Всяка мисия трябва да разполага със служители по „добрите практики”, отговорни директно пред специалния представител, които да изгонвят доклади за това как да се избягват допуснати в миналото грешки. Освен това към Секретариата на Съвета трябва да бъде създадено звено за „усвояване на уроците”, което да синтезира получаваните от мисиите доклади. И най-накрая, всяка интервенция трябва да се стреми към постигането на набор от критерии, напредъкът по които се проследява редовно.

Необходимо е да се помисли и за връзките между гражданските и военните операции. Европейският съюз трябва да разгледа бъдещото развитие на своите „бойни групи” (военни образувания с дейността на батальон – 1 500 войници, които могат да се мобилизират и разположат на терен в срок от петнадесет дни) в гражданско-военни „силови групи”.

Техният състав може да включва не само военнослужещи с граждански умения, но също така и цивилни експерти, назначени на ключови позиции.

Набиране на подходящи служители Страните-членки трябва да инвестират в по-качествен персонал.

Като първа стъпка към крайната цел да бъдат назначени двадесет специални представители на Съюза, новият върховен представител може да предложи предварителното назначаване на петима, всеки един от които да има някаква специалност, като например посредничество, а може би и познания за съответния регион. Специалните представители и техните екипи ще бъдат обучавани всяка година, ще посещават съществуващите мисии, ще бъдат информирани редовно за ЕПСО.

Освен персонала на най-високо ниво, един от най-големите проблеми при мобилизирането на цивилни мисии е липсата на пълен набор от специалисти по ЕПСО.

Най-логичният отговор на това би било създаването на цивилен резерв за целия ЕС, но малко държави-членки проявяват готовност да се ангажират с подобна идея.6 И затова като компромис Европейския съюз може да възприеме един тристепенен модел:

• първа степен: експерти по съответната специалност от целия ЕС, които са на разположение по резервистки договори;

• втора степен: по-малка група държавни служители на средно ниво, предложени от държавите-членки и разпределени в съответните експертни области;

• трета степен: набор от администратори, назначени пряко от Европейската комисия, функциониращи като постоянни кадри или командировани в регионалните центрове на ЕС.

Този модел ще позволи на ЕС да назначава необходимите му служители както в експертната, така и в административните категории, като в същото време позволява на страните-членки да запазят контрол върху мисиите чрез постове на високо и средно ниво. След като този персонал е предварително избран, при започване на мисия ЕС трябва да има правото пряко да мобилизира такива служители.

Въвеждането на този тристепенен модел ще отнеме време, ето защо като междинна мярка може да бъде създаден един „колегиум по ЕПСО”, който да се превърне в ядрото на работещия по конфликтите персонал.

На всеки две години може да се провежда конкурс за попълване на местата в колегиума, като те ще бъдат запазени за служители от Комисията, от Секретариата на Съвета и от страните-членки. На тридесетина негови членове ще се предложи петгодишна „миникариера”, включваща назначения в мисии по ЕПСО, командироване в други институции на ЕС, една година във военна академия и след това работа в Секретариата на Съвета.

Засилване на обучението Лисабонският договор обаче предвижда създаването на цивилен резерв.

За да се подобри качеството на обучението, ЕС трябва да учреди Централен европейски институт за мир. Страните-членки ще продължат да провеждат курсове за своя собствен персонал, като целта е да се създаде единна система с централно ядро и лъчи, в която новият институт ще стане основен доставчик на основно обучение в ЕС. За да се гарантират общите стандарти в целия Съюз, към Секретариата на Съвета ще се създаде инспекторат по обучение, който ще контролира учебната база и учебните програми във всички страни-членки.

Но най-добрият начин да се подобри процеса на вземане на решения от персонала на ЕС в контекста на нестабилни ситуации по места е да му се предостави ясна оперативна доктрина. Спрямо какъв друг стандарт биха могли различните учебни заведения да провеждат своето обучение, а инспекторите – своите инспекции? За тази цел е необходимо да се създаде работна група, която да ръководи разработването на гражданска доктрина, по която да се провежда обучение от външни експерти.

Обслужване на новите мисии Новата концепция за провеждането на мисиите няма да разреши множеството „тилови” проблеми, които изпитва ЕС по въпроси като доставките и финансирането. За да може обслужването да бъде в максимална близост с процеса на вземане на решения, ЕС трябва да създаде служба за подпомагане на дислокациите като част от Службата за външни действия. Необходимо е по-внимателно да се помисли за интегрирането на гражданската и военна логистика и снабдяване. За тази цел Европейската агенция по отбраната трябва да получи по-голяма роля по въпросите на гражданското оборудване, евентуално чрез създаването на заместник-изпълнителен директор, който да отговаря за гражданските въпроси и гражданското използване на военните активи.

Подготовка и адаптация на страните-членки за свързаните с мисиите задачи Не можем да се надяваме на успешни мисии по ЕПСО, ако не предприемем поетапни промени в ангажиментите на страните-членки спрямо гражданския капацитет.

Секретариатът на Съвета трябва изрично да изиска от всяка страна-член следното:

• редовна актуализация на списъците с цивилни и полицейски служители;

• създаване на междуведомствено звено, което да отговаря за планирането на всички мисии;

• създаване на междуведомствен финансов фонде за изпращането на граждански сили;

• обучаване на звено от експерти по планиране на операции в министерството на външните работи;

• осигуряване на редовен процес на обучение за всички участващи в мисиите както граждански, така и полицейски служители;



• изграждане на систематични процедури за получаване на обратна информация от командированите служители;

• изпращане на полицейски и цивилни служители на военни учения.

Европейският съюз също така трябва да учреди под някаква форма компенсационен централен фонд за участващите в мобилизацията отдели/организации, като размер на компенсацията може да се равнява, да речем, на един път и половина общите разходи по командироването на един служител – модел, който е доказал своята ефективност в Канада.

За да се поощрят страните-членки да вървят в правилна посока, могат да бъдат предприети и някои други мерки. Всяка страна в групата на така наречените „професионалисти” може да „осинови” две страни от групата на „неверниците”, предоставяйки обучение на техните служители, споделяйки своите добри практики и т.н. Европейският парламент може да обсъди как да свърже финансирането по мисии с изпълнението на националните планове за действие. Служителите от страните, които мобилизират примерно 25% от заложеното по основната гражданска цел, не могат да получават високи постове в мисиите по ЕПСО. За да се гарантира изпълнението на ангажиментите от странитечленки, всеки национален план за действие може да бъде подлаган на партньорски проверки от друга страна-членка на всеки четири години.

Аналитичната организация на ЕС може да направи нещо като годишна диплома, в която зле представящите се ще бъдат „посочвани и засрамвани”.

По-добра демократична легитимност И най-накрая, с помощта на Европейския парламент, както и на националните законодателни органи, Европейския съюз трябва да въведе анализ на цивилно-военния капацитет на всеки пет години. Един съвместен комитет по ЕПСО, съставен от европейски и национални парламентаристи, може да провежда изслушвания на отделни страни, на специалните представители на ЕС и във връзка с конкретни мисии. За да се засили контрола от страна на законодателните власти след оторизирането на съответната операция по ЕПСО, Европейския парламент може да изиска инструктаж от Секретариата на Съвета, съдържащ анализ на ситуацията, обосновка на избраната методика на действие и разяснение за това как предложението е свързано с други европейски и международни дейности. След всяка мисия от Съвета трябва да се изисква анализ на проведените действия, включващ доклад за извлечените поуки.

Десетилетие след създаването на ЕПСО е време европейските лидери и институции да инвестират доверие в мъжете и жените, които са посветили своите кариери на подпомагането на други хора, живеещи на стотици или хиляди километри, като в някои случаи дори рискуват живота си за тях. Ако намери волята за това и ако страните-членки положат онези граждански усилия, които ЕПСО изисква от тях, Европа ще бъде добре подготвена да реагира на глобалните кризи, които ни очакват.



Похожие работы:

«УДК 332 ПРЕДЛОЖЕНИЯ ПО СОВЕРШЕНСТВОВАНИЮ СИСТЕМЫ МОНИТОРИНГА В СФЕРЕ ЗЕМЕЛЬНО-КАДАСТРОВЫХ ОТНОШЕНИЙ Тарбаев В. А., Царенко А. А., Шмидт И. B. Саратовский государственный аграрный университет имени Н. И. Вавилова, tarbaev1@mail.ru В статье проведен анализ системы мониторинга в сфере земельно-кадастровых отношений. Даны предложения по совершенствованию ведения мониторинга. Представлена новая модель проведения мониторинга в сфере земельно-кадастровых отношений, выраженная через...»

«Политическая наука (политология) – 2013 Ежегодный аннотированный библиографический указатель Подготовлен в Научно-исследовательском отделе библиографии РГБ Составитель: Л.Г. Филонова Подготовлен к размещению на сайте О.В. Решетниковой Окончание работы: март 2014 От составителя Аннотированный указатель литературы «Политическая наука (политология) – 2013» подготовлен для размещения в электронной библиотеке. Его цель – информация об изданиях в России новых книг по политической науке, поступивших в...»

«Глава 7 ЛОВУШКА НА ВЫХОДЕ ИЗ ЛОВУШКИ. МАТЕМАТИЧЕСКОЕ МОДЕЛИРОВАНИЕ СОЦИАЛЬНО-ПОЛИТИЧЕСКОЙ ДЕСТАБИЛИЗАЦИИ В СТРАНАХ МИР-СИСТЕМНОЙ ПЕРИФЕРИИ И СОБЫТИЯ АРАБСКОЙ ВЕСНЫ 2011 Г. А. В. Коротаев, С. Ю. Малков, А. Н. Бурова, Ю. В. Зинькина, А. С. Ходунов Оговорим сразу же, что речь идет о ловушке на выходе из так называемой «мальтузианской ловушке». Мальтузианскую ловушку1 (Malthusian Trap) можно определить как типичную для доиндустриальных обществ ситуацию, когда рост производства средств к...»

«Международный издательский центр «Этносоциум» А.А. Костин, Б.Т. Пономаренко, Ю.В. Самсонов ГОСУДАРСТВЕННАЯ КАДРОВАЯ ПОЛИТИКА В СФЕРЕ ЗДРАВООХРАНЕНИЯ Научное издание Москва 2015 Федеральное государственное бюджетное образовательное учреждение высшего образования «РОССИЙСКАЯ АКАДЕМИЯ НАРОДНОГО ХОЗЯЙСТВА И ГОСУДАРСТВЕННОЙ СЛУЖБЫ при ПРЕЗИДЕНТЕ РОССИЙСКОЙ ФЕДЕРАЦИИ» Федеральное государственное бюджетное учреждение «НАЦИОНАЛЬНЫЙ МЕДИЦИНСКИЙ ИССЛЕДОВАТЕЛЬСКИЙ РАДИОЛОГИЧЕСКИЙ ЦЕНТР» Рекомендовано к...»

«Основные направления налоговой политики Российской Федерации на 2013 год и на плановый период 2014 и 2015 годов Основные направления налоговой политики Российской Федерации на 2013 год и на плановый период 2014 и 2015 годов (далее – Основные направления налоговой политики) подготовлены в рамках составления проекта федерального бюджета на очередной финансовый год и двухлетний плановый период. Основные направления налоговой политики являются одним из документов, который необходимо учитывать в...»

«Центр проблемного анализа и государственно-управленческого проектирования С.С. Сулакшин, Д.В. Бачурина, М.В. Вилисов, Г.Г. Каримова, И.Р. Киш, О.В. Куропаткина, Л.А. Макурина, А.С. Сулакшина Благотворительность в России и государственная политика Москва Научный эксперт УДК 364.662-34:351(063) ББК 60.561.7(2)я431 С 89 Сулакшин С.С., Бачурина Д.В., Вилисов М.В., Каримова Г.Г., Киш И.Р., Куропаткина О.В., Макурина Л.А., Сулакшина А.С. С 89 Благотворительность в России и государственная политика:...»

«Анализ отношения молодежи к политической жизни в г. Ростов-наДону в 2012 году. М.И. Иванова, И.Н. Мощенко, М.Д. Розин В конце 2012 года было проведено пилотажное анкетирование среди молодых людей, с целью выявить отношение к политической жизни общества молодежи в г. Ростов-на-Дону. Для этого, была разработана анкета, в которой содержится ряд вопросов, раскрывающих «Активность молодых людей по отношению к политической жизни общества», «Оценка отношения к власти студенчеством», «Оценка...»

«Приложение 1 к приказу от 02.11.2015 года №01-11/307 ПОЛОЖЕНИЕ ОБ АНТИКОРРУПЦИОННОЙ ПОЛИТИКЕ ГБПОУ КК КТК Введение Основополагающим нормативным правовым актом в сфере борьбы с коррупцией является Федеральный закон от 25 декабря 2008 г. N 273-ФЗ «О противодействии коррупции» (далее Закон о противодействии коррупции). В соответствии со ст. 13.3 Закона о противодействии коррупции с 1 января 2013 года на ГБПОУ КК КТК возложена обязанность по разработке и принятию мер по предупреждению и...»

«Международный издательский Центр ЭТНОСОЦИУМ М.И. СМИРНОВА ГОСУДАРСТВЕННО-ЦЕРКОВНЫЕ ОТНОШЕНИЯ В РОССИИ КАК ФАКТОР ПОЛИТИКИ Монография Москва 2014 УДК 323/324 ISBN 978-5-904336-33-2 Утверждено на заседании кафедры национальных и федеративных отношений Российской академии народного хозяйства и государственной службы при Президенте Российской Федерации Рецензенты: доктор юридических наук, профессор Болтенкова Л.Ф. доктор юридических наук, профессор Власов В.И. Проблема взаимоотношений церкви и...»

«Экономическая политика АлексАндр Гершенкрон Предисловие И звестно, что классики — это Андрей Белых Plt доктор экономических наук, те, кого все знают, но никто POLITIKA доцент, директор дирекции по работе не читает. Так, булгаковский с крупнейшими корпоративными клиентами Никанор Иванович Босой, предОАО «Банк „Санкт-Петербург“» (195112, седатель жилищного товарищества С.-Петербург, Малоохтинский пр., д. 64А). E-mail: abelykh@inbox.ru дома № 302-бис по Садовой улице в Москве, «совершенно не знал...»

«УЧРЕЖДЕНИЕ РОССИЙСКОЙ АКАДЕМИИ НАУК ИНСТИТУТ МИРОВОЙ ЭКОНОМИКИ И МЕЖДУНАРОДНЫХ ОТНОШЕНИЙ РАН О.Е. Трофимова Эволюция средиземноморской политики Евросоюза: путь от сотрудничества к интеграции Москва ИМЭМО РАН УДК 339.9(4) ББК 65.5(4) Трофимо 761 Серия “Библиотека Института мировой экономики и международных отношений” основана в 2009 году Рецензенты: доктор экономических наук А.В. Кузнецов доктор политических наук А.И. Шумилин Трофимо 761 Трофимова О.Е. Эволюция средиземноморской политики...»

«МОСКОВСКИЙ ГОСУДАРСТВЕННЫЙ ИНСТИТУТ МЕЖДУНАРОДНЫХ ОТНОШЕНИЙ (УНИВЕРСИТЕТ) МИД РОССИИ Центр военно-политических исследований А. И. Подберезкин, М. В. Александров, К. П. Боришполец, М. А. Мунтян, М. В. Харкевич Стратегическое прогнозирование и планирование внешней и оборонной политики Том 2 Прогнозирование сценариев развития международной и военно-политической обстановки на период до 2050 года Издательство «МГИМО–Университет» УДК 327 ББК66.4 С83 Авторы: А. И. Подберезкин, М. В. Александров, К. П....»

«Издание осуществлено при финансовой поддержке Белорусского республиканского фонда фундаментальных исследований РЕГУЛИРОВАНИЕ И КООРДИНАЦИЯ ГОСУДАРСТВЕННОЙ, РЕГИОНАЛЬНОЙ, ИНСТИТУЦИОНАЛЬНОЙ И ИННОВАЦИОННОЙ ПОЛИТИКИ В РЕСПУБЛИКЕ БЕЛАРУСЬ И ПЕРСПЕКТИВЫ РАЗВИТИЯ МИНСК ИЗДАТЕЛЬСТВО «ЧЕТЫРЕ ЧЕТВЕРТИ» УДК 330.101 ББК 65.011 Р 32 Авторы: Дорина Е. Б. (введение, разделы 3 и 10, научное редактирование), Фатеев В. С. (разделы 1, 2, 7, 10, заключение, научное редактирование), Богдан Н. И. (разделы 4 и 10),...»

«рецензии 167 Александров Дмитрий Александрович, старший научный сотрудник отдела стран ближнего зарубежья риСи. Военный коллаборационизм в национальных одеждах на фоне усиливающихся попыток политических кругов США и некоторых стран новой европы и СнГ добиться пересмотра итогов Второй мировой войны одной из важнейших в современной отечественной историографии в последнее время становится проблема коллаборационизма. Причины этого явления известны и многогранны. Среди них следует выделить прежде...»

«ВОСТОЧНАЯ ЕВРОПА СЕГОДНЯ Евгений РУДАКОВ Политические силы в постсоциалистических обществах. Болгария «Бархатные» революции 1989 г. всколыхнули Восточную Европу. Палитра политических сил региона, прежде столь стабильная и однообразная, сегодня изменчива и многолика. Поэтому естественно желание зафиксировать основные силы, появившиеся за последние два-три года на политическом горизонте восточноевропейских государств, дать им краткую характеристику, представить, так сказать, политические портреты...»



 
2016 www.os.x-pdf.ru - «Бесплатная электронная библиотека - Научные публикации»

Материалы этого сайта размещены для ознакомления, все права принадлежат их авторам.
Если Вы не согласны с тем, что Ваш материал размещён на этом сайте, пожалуйста, напишите нам, мы в течении 1-2 рабочих дней удалим его.