WWW.OS.X-PDF.RU
БЕСПЛАТНАЯ ЭЛЕКТРОННАЯ БИБЛИОТЕКА - Научные публикации
 

«Светлана Дачева, Институт по земеделие - Карнобат 8400, Карнобат, РБългария, e-mail: light13 Diseases of ...»

БОЛЕСТИ ПО КОРИАНДЪРА – ПОЯВА И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ

(Обзор)

Светлана Дачева, Институт по земеделие - Карнобат

8400, Карнобат, РБългария, e-mail: light13@abv.bg

Diseases of coriander (Coriandrum sativum L.) – appearance and spread

Dacheva, S. Institute of Agriculture,

8400 Karnobat, Bulgaria, e-mail: light13@abv.bg

ABSTRACT

It was investigated the appearance and spread of coriander diseases. The literary date for the period 1941-2005 is being analyzed. There are a lot of pathogens of the Coriandrum sativum which are known in the other countries but still are not identified in Bulgaria Key words: coriandrum sativum, diseases, species composition, spread Кориандърът (Coriandrum sativum L.) е важно ароматно растение, отнасящо се към семейство Сенникоцветни (Apiaceae).



Агротехниката на отглеждане на кориандъра с течение на времето се актуализира като резултат от непрекъснато променящите се климатични условия. Уточняват се и в значителна степен се подобряват сеитбообращенията, обработките на почвата, сроковете на сеитба и прибирането на реколтата. Всичко това води до промени в условията за развитие на болестите, появата на по-агресивни раси и видове, които преди са били в незначително количество или не са били вредоносни. Съществуват различия в появата и разпространението на болестите по кориандъра в различните страни и в България. Има голямо разнообразие от причинители, срещащи се в страните отглеждащи кориандър, които са непознати и непроучени у нас.

Повечето от препоръчваните техники за отглеждане на кориандър са получени от опити, извеждани при различни от нашите климатични условия - субтропична Азия, където културата се отглежда при екстензивни условия (Nawata et al., 1995); солените влажни земи на Южна Австралия (Elder, 1990), където кориандърът е изследван успешно при полски условия, Централна Европа (Чешка република, Полша и др.) културата се отглежда при есенно-пролетна сеитба (Diederichsen, 1996; Diederichsen and Hammer, 2003). При нашите почвено-климатични условия обикновено се култивира като пролетно-лятна култура (Граматиков и др., 2005).

По кориандъра са описани вирусните заболявания - напетняване на кориандъра, причинено от Cucumber mosaic virus.. Alfalfa mosaic virus е изолиран от кориандър в Йемен (Alhubaishi et al., 1987) и Celery mosaic virus в Бразилия описан от Oliveira и Kitajima (1981).Пак в Бразилия е идентифициран и Groundnut ring spot virus по кориандъра (Lima et al, 1999).

От бактерийните болести по кориандъра се наблюдава бактерийният пригор, причиняван от Pseudomonas syringae pv. coriandricola, водещ до листни напетнявания, некроза и редуциране на броя на плодовете в сенниците (Palamarja and Chotina, 1953;Diederichsen, 1996). Биологията на това специфично заболяване, причинено от P.

syringae pv. coriandricola, е проучено от Toben (1995) в Германия. Опрашващите насекоми пренасят бактерията и разпространяват болестта, която тогава става системна. В Малага, Испания през 2005 година също се отбелязва появата на бактериен пригор, който до тогава не е бил споменаван (Gazorla et al. 2005).

В Орегон, САЩ върху листа от кориандър са били констатирани воднисти петна, които за 1-2 седмици са преминали в некротични, а после са довели до загиване на някои растения.

Установено е, че причинител е Xanthomonas sp. и не е срещан до момента на територията на САЩ (Poplawsky et al.2004). В Тайван за първи път е съобщено бактерийно заболяване по кориандъра със същия причинител (Lee et al, 2004). В Бразилия Romeiro et al. (1994) наблюдават по кориандъра друг бактериен патоген - Erwinia carotovora, даваща начало на нова за Бразилия болест.

Най-голяма разлика в разпространението на болести при кориандъра имат гъбните такива.

В Индия, която е един от основните производители на кориандър, основните болести са причинени от гъбите Fusarium oxysporum Schlecht f. sp. coriandri, Erysiphe polygoni DC, Alternaria poonensis и Protomyces macrosporus Unger (Sharma and Sharma, 2004;

Manoranjitham et al., 2003). Учените в Индия и Пакистан имат значителни успехи в изследването на брашнестата мана и болестта образуване гали по стъблото на кориандъра, които са голям проблем за условията на субтропична Азия (Keshwal and Khatri, 1998; Karla et al., 1994; Srivastava et al., 1971; Gamliel et al.,1998; Gupta,1954).

За територията на Русия най-опасна се оказва рамуларията, която причинява от гъбата Ramularia coriandri Тя се развива особено силно по време на цъфтежа на културата, поразявайки цветовете, завръзите и младите растящи връхчета. Пораженията преминават и по плодовете, а при влажно времe заболяването може да обхване цялата площ (Хотин и Шульгин, 1963).

В Канада, където работят задълбочено по проблемите на кориандъра, трудности създава болестта на жълтата астра (Yellow Aster). Причинител е микоплазма, която се пренася от шест точковата цикада (Macrosteles fascifrons). Патогена може да презимува и в двугодишните и многогодишните култури и плевели, които да са източник на болестта за следващата година, но основно инфекциите се пренасят САЩ чрез мигриращите цикади. Микоплазмата може да живее само в живи растителни тъкани и не се пренася нито с почва, нито със семена На лице са и болести свързани със загниване на корените на младите растения, които се предават чрез семената, и най-често са причинени от Fusarium sp. и Rhizoctonia sp (www.agriculture.gov.sk.ca).





За почвено-климатичните условия на Южна Австралия през последните години е установено, че най-разпространените и икономически важни болести са бактерийният пригор (Pseudomonas syringae pv. coriandricola), а от листните патогени - гъбите от р.

Alternaria и Septoria. Работи се върху създаване на методика за идентифициране на бактерийна инфекция, както и върху сеитбообращения, химична борба и създаване на устойчиви сортове, като средства за борба с болестите (Dennis and Wilson, 1997).

Според Оdstrilova (2002) на територията на Чехия най-голям проблем са комлекса от патогени по корените като Rhizoctonia solani, Pythium sp., Fusarium oxysporum и други.

За условията на Израел проблеми създават базичното гниене причинявано от Rhizoctonia solani и листните петна - Septoria petroselini (Gamliel and Yarden, 1998).

Съществуват редица патогени по кориандъра, които са добре познати в света, но у нас все още не са идентифицирани. По литературни сведения (Атанасова, 2004; Христов, 1962) основни заболявания за територията на България по кориандъра са бактериалното почерняване на плодовете и церкоспориозата. У нас бактерийната болест не е проучвана и не е изяснено кои бактерии участват в заболяването (Стайков, 1974). Според Дириманов (1965) това заболяване се причинява от бактерията Xanthomonas translucens. През 1940 г. Клапцова първа е изолирала причинителя, който е описала под наименованието X. translucens. Болестта се разпространява ежегодно с посевния материал, но не е установен начина по който става предаването от болните семена в плодовете. Болестта се появява след цъфтежа по връхните още зелени плодове във вид на тъмно маслени петна..В поразената тъкан се образуват вдлъбнатини и петна с черен цвят. Тези тъмни петна се появяват и по цветните дръжки и по не вдървените стъбла. По плодовете нападението може да достигне 10-15 % до 80-90 % при благоприятни за болестта условия (Дириманов и Танев, 1965).

Церкоспориозата, известна още под името пригор се причинява от гъбата Cercospora coriandri, водеща до напетнявания на листата и пригор по цветовете. По листата се образуват закръглени или ограничени от нерватурата ъгловати петна.върху цветоносите се формират надлъжни кафяви петна, които могат да ги обхванат пръстеновидно. Върху всички нападнати растителни части се образува сиво бял спорообразуващ налеп. Заразяването на растенията от гъбата и развитието на плодните й тела става само при наличие на капка вода или роса.

Болестта се проявява интензивно при умерено хладно и дъждовно време и може в кратко време да доведе до компрометиране на реколтата (Стайков, В. 1974) Причинителят на бактерийния пригор, както и Cercospora coriandri, се запазват в семената на кориандъра и растителните остатъци.

Други болести, които се срещат в България, но нямат икономическо значение са:

маната по кориандъра с причинител Plasmopara nivea, която напада цялото растение, Phyllosticta coriandri, причиняваща листни петна. По корена на младото растение се явяват патогените Rhizoctonia sp. (Rhizoctonia bataticola, Rhizoctonia solani). Всички сенникоцветни етеричномаслени култури се нападат от брашнеста мана. Съобщени са няколко причинителя (Erysiphe umbeliferarum f. coriandri, E. polygoni DC), но те нямат стопанско значение и биологията им не е проучена (Стайков, 1974). По данни на Хенигсберг (1941) понякога се появява Puccinia petroselini D.C. Lindr, причиняваща ръжда по кориадъра.

По-голяма част от причинители на болести по кориандъра се запазват в семената:

Alternaria, Ascochyta, Cercospora, Colletotrichum, Fusarium, Phoma, Phomopsis, Protomyces, Pythium, Sclerotium. Семената имат жизнена роля в различните модели на разпространение на заболяванията, в пренасянето на патогените и развитието на болестта (Masoodul, 1988).

В зависимост от почвено – климатичните особености на съответната страна и в резултат на измененията в климата, появата и разпространението на болестите по кориандъра се променят. Кориандърът се напада от редица патогени, голяма част от които не са идентифицирани в България. Необходимо е да се извършва постоянен отчет и изучаване на измененията в състава и числеността на болестите по кориандъра, причините за тези изменения, изследване семената като един от първоизточниците на зараза, разработване и усъвършенстване на система от растително - защитни мероприятия, съобразена със специфичните условия за района на неговото отглеждане.

Литература

1. Атанасова, М., Н.Е. Недков. 2004. Етеричномаслени и лекарствени култури. София.

2. Георгиев, Г. 1940. Отглеждане и събиране на медицински и етерични растения у нас.

Казанлък.

3. Граматиков, Б., В. Котева, П. Пенчев, Д. Атанасова. 2005. Технология за отглеждане на кориандър. София.

4. Дириманов, М., И. Танев. 1965. Болести и неприятели по етеричномаслените и лекарствени култури. Пловдив.

5. Педенко, М.Е. 1974. Технология возделывания эфирно-масличных культур. Москва.

6. Стайков, В. 1974. Наръчник по основните етеричномаслени и лекарствени култури.

София.

7. Топалов, В. 1969. Етеричномаслените и лекарствени растения. Пловдив.

8. Хенигсберг, О.Л. 1941. Отглеждане на медицински, за подправка и ароматни растения.

9. Хотин, А.А., Г.Т. Шульгин. 1963. Эфиромасличные культуры. Москва.

10. Христов, Ал. 1962. Определител на болестите по културните растения и техните причинители. Земиздат, С.

11. Alhubaishi, A.A., D.G.A. Walkey, M.J. Webb, C.J. Bolland and A.A. Cook. 1987. A survey of horticultural plant virus diseases in the Yemen Arab Republic. FAO Plant Prot. Bull. 35:135-143

12. Delp, B.R., L.J. Stowell, J.J. Marois. 1986a. Field runner: a disease incidence, severity, and spatial pattern assessment system. Plant Disease 70, 954- 957.

13. Delp, B.R., L.J. Stowell, J.J. Marois. 1986b. Evaluation of filed sampling techniques for estimation of disease incidence. Phytopathology 76, 1299-1305.

14. Dennis, J., and J. Wilson. 1997. Disease control in coriander and other spice seeds. RIRDC (Rural Industries Research and Development Corporation) publication 97. RIRDC, Kingston, ACT, Australia

15. Diederichsen, A. 1996. Coriander (Coriandrum sativum L.). Promoting the conservation and use of underutilized and neglected crops. 3. Institute of Plant Genetics and Crop Plant Research, Gatersleben/International Plant Genetic Resources Institute, Rome.

16. Diederichsen, A., and K. Hammer. 2003. The infraspecific taxa of coriander (Coriandrum sativum L.). Genet. Resour. Crop Evol. 50, 33–63.

17. Elder, W. 1999. Coriander seed production. Agriculture notes, report AG0621, Dept. of Primary Industries, Victoria, NZ.

18. Gamliel, A., O. Yarden. 1998. Diversification of diseases affecting herb crops in Israel accompanies the increase in herb crop production. Phytoparasitica 26, 1, 1-6.

19. Cazorla, F.M., M.A. Vazquez, J. Rosales, E. Arrebola, Navarro, Perez-Garca, J. A. and de Vicente, A. 2005. First report of bacterial leaf spot (Pseudomonas syringae pv. coriandricola) of coriander in Spain. J. Phytopathology 153, 181–184.

20. Ghosh, D., T.K. Maity, M.G. Som and T.K. Bose. 1985. Effect of nitrogen and phosphorous on the growth and yield of coriander. Ind. Cocoa, Arecanut Spices J. 9, 44–46.

21. Gupta, J.S. 1954. Disease appraisal of stem-gal C.S. IndianPhytopathology 7(1), 53-60.

22. Karla, A, T.N. Parameswaran, N.S. Ravindra, B.P. Dimri. 1995. Variable cultivar response to control of powdery mildew in coriander. Journal of Essential Oil Research 7, 403-406.

23. Karla, A, T.N. Parameswaran, N.S. Ravindra, B.P. Dimri. 1995. Effect of powdery mildew (Erysiphe polygoni) on yields and yield components of early and late maturing coriander (Coriandrum sativum). Journal of Agricultural Science, Cambridge 125, 395-398.

24. Keshwal, R.L., R.K. Khatri. 1998. Reaction of some high yielding varieties of coriander to powdery mildew. Journal of Mycology and Plant Pathology 28, 1, 58-59.

25. Kurkcuoglu, M., N. Sargin and K.H.C. Baser. 2003. Composition of volatiles obtained from spices by microdistillation. Chem. Nat. Compounds 39, 4, 355–357.

26. Lawrence, B.M. 1997. Progress in essential oils. Perfum. Flavor. 22, 49–56.

27. Lee, Y.A., Y.H. Liu and H.L. Liu. 2004. First report of bacterial leaf blight of coriander caused by Xanthomonas campestris pv.coriandri in Taiwan. Plant disease,88,8,910

28. Lima, M.F., A.C de Aliva, L.J. da G. Wanderley, Jn., T. Nagata, W. da Gama 1999. Coriander:

A new natural host of Groundnut ring spot virus in Brazil.Plant diseases 83,9,878

29. Nawata, E., J. Itanai, and Y. Masanaga. 1995. The distribution and dissemination pathway of Coriander in Asia. Acta Hortic. 390, 167–175.

30. Manoranjitham, S.K. R. Rabindran and S. Doraiswamy. 2003. Management of seedborne pathogens and wilt disease of coriander. Madras Agric. J. 90 (4-6) : 298-300

31. Masoodul, H.H. 1988. Seed-borne mycoflora of some spices detection techniques and pathogenicity. A Thesis submitted to the Faculty of Science University of Karachi

32. Odstrcilova,L. M. Ondrej, B. Kocourkova G. Ruzickova. 2002. Monitoring of incidence and determination of fungi on caraway, fennel, coriander and anise, consideration of disease

importance and possibility of chemical protection. Plant Protection Science 38, Special Issue 2:

340–343

33. Oliveira, M.L. and E.W. Kitajima. 1981. Biological properties of celary yellow mosaic virus (in Port.). Fitopatol. Bras. 6:35-46.

34. Palamarja, N.S. and A.A. Chotina (eds). 1953. Koriandr. Gosudarstvennoe izdatel’stvo sel’skochozjaistvennoj literatury, Moskva

35. Pino, J.A., A. Rosado and V. Fuentes. 1996. Chemical composition of the seed oil of Coriandrum sativum L. from Cuba. J. Essent. Oil Res. 8, 97–97.

36. Poplawsky, A.R., L. Robles, W. Chin, M.L. Derie, L.J. du Toit, X.Q. Mengand R.L.Gilbertson.

2004. Identification of a Xanthomonas pathogen of coriander from Oregon, USA. Phytopathology 94, 6

37. Romeiro, R.S., A.R, Simoes, J.J. Muchovej, J.R. Oloveira, and R.M. Souza. 1994. Bacterial sudden yellow death and soft rot of Coriandrum sativum. Plant pathology,43,5,944-946.

38. Sharma, M.M and R.K. Sharma 2004. Koriander. Handbook of herbs and spices, vol.2 Rajasthan Agricultural University, India

39. Singh, H.B., A. Singh, A. Tripathi, S.K. Rai, R.S. Katiyar, J.K. Johri and S.P. Singh. 2003.

Evaluation of Indian coriander accessions for resistance against stem gall disease. Genet. Resour.

Crop Evol. 50, 4, 339–343.

40. Srivastava, U.S., R.A. Rai and J.M. Agarwal. 1971. Powdery mildew of coriander and its control. Indian Phytopathology 24, 437-440.

41. Toben, H.M., K. Rudolph 1996. Pseudomonas syringae pv. coriandricola, incitant of bacterial umbel blight and seed decay of coriander ( Coriander sativum L.) in Germany.J. of Phytopathology 144(4), 169-178.

42. http://www.agriculture.gov.sk.ca/Default.aspx?DN=8ae6ce2b-1684-48b5-a307-20ba8ee5c485 Crop_diseases, Aster yellows.2004

43. http://www.agriculture.gov.sk.ca/Default.aspx?DN=bbd5605d-c129-478d-bde3bbd6da56aa34paridss.usask.ca/specialcrop/commodity/herb_spice/tour/coriander.html. Coriander.



Похожие работы:

«CОДЕРЖАНИЕ НОВОСТИ Цифровое телевещание в России перейдет на стандарт HDTV............................ 2 GS E503 — первый отечественный ресивер для приема спутникового и эфирного сигнала DVB-T2................................................................... 2 Компания Samsung Electronics презентовала новую линейку UHD-телевизоров в Большом театре.............................»

«ГОСУДАРСТВЕННОЕ АГЕНТСТВО ПО ИНТЕЛЛЕКТУАЛЬНОЙ СОБСТВЕННОСТИ РЕСПУБЛИКИ МОЛДОВА КАК ПОЛУЧИТЬ ПАТЕНТ НА ИЗОБРЕТЕНИЕ В РЕСПУБЛИКЕ МОЛДОВА Б © И С Республика Молдова Государственное агентство по интеллектуальной собственности Как получить патент на изобретение в Республике Молдова (Библиотека интеллектуальной собственности) Кишинэу * 2015 Как получить патент на изобретение в Республике Молдова (серия «Библиотека интеллектуальной собственности») Коллектив составителей: Алла Гушан, Тудор Жовмир...»

«Федеральный закон от 21.11.2011 N 323-ФЗ (ред. от 31.12.2014) Об основах охраны здоровья граждан в Российской Федерации 21 ноября 2011 года N 323-ФЗ РОССИЙСКАЯ ФЕДЕРАЦИЯ ФЕДЕРАЛЬНЫЙ ЗАКОН ОБ ОСНОВАХ ОХРАНЫ ЗДОРОВЬЯ ГРАЖДАН В РОССИЙСКОЙ ФЕДЕРАЦИИ Принят Государственной Думой 1 ноября 2011 года Одобрен Советом Федерации 9 ноября 2011 года Список изменяющих документов (в ред. Федеральных законов от 21.11.2011 N 323-ФЗ, от 25.06.2012 N 89-ФЗ, от 25.06.2012 N 93-ФЗ, от 02.07.2013 N 167-ФЗ, от...»

«БАБА-ЯГА: ЛЕСНАЯ ЖРИЦА ИЛИ ГОСТЬЯ ИЗ КОСМОСА? «Я была навеселе И летала на метле. Ой, сама не верю я В эти суеверия!» (Песенка из детского мультфильма) Получи, мужик, гранату! Мужики, желая обидеть женщину, часто обзывают ее Бабой-ягой. И – попадают пальцем в небо. Причем, как в переносном, так даже и в прямом смысле слова, ибо у всенародно любимой сказочной героини вполне могла быть внеземная, небесно-космическая прописка. Да и насчет внешних данных загадочной Бабули мужики, извините за рифму,...»

«Флешки Apacer: тест трех недорогих моделей Комплектующие д. http://news.kosht.com/computer/flash/2009/03/12/fleshki_apacer_test_t. Главная Новости Цены Объявления Работа Форумы Найти Найди свою новость Все новости КОШТа ПК и комплектующие Флешки ПК и комплектующие Флешки Все новости КОШТа Флешки Apacer: тест трех недорогих моделей [ ] [ Текст ] [ + ] Версия 12.03.2009 для печати Рынок USB-флешек чрезвычайно разнообразен. В конкурентную борьбу вовлечены и серьезные производители памяти...»

«ООО «МАДИ – плюс» Испытание на автомобильной дороге « «Чита-Хабаровск» опытных участков с применением сетки Родмеш после 4 лет эксплуатации Москва 2012 ВВЕДЕНИЕ В связи с повышением требований к транспортно-эксплуатационному состоянию автомобильных дорог и со значительным увеличением транспортных нагрузок армирование конструкций нежестких дорожных одежд становится актуальной задачей. Армирование выполняют с целью обеспечения трещиностойкости и ровности асфальтобетонных покрытий в течении...»

«Опубликовано: Сачёк, А.Н. Государственно-частное партнёрство в жилищно-коммунальном хозяйстве: зарубежный опыт – в интересах Беларуси / А.Н. Сачёк // Веснiк Гродзенскага дзяржанага ниверсiтэта iмя Янкi Купалы. Серыя 5. Эканомiка. Сацыялогiя. Бiялогiя. – 2011. №2. С. 45-54. УДК 330.322.4 А.Н. Сачёк Государственно-частное партнёрство в жилищно-коммунальном хозяйстве: зарубежный опыт – в интересах Беларуси В статье анализируется текущее состояние жилищно-коммунального хозяйства Республики...»

«Содержание Алтарь духовности. Старик и озеро 3 Страница главного редактора лермонтовСкий венок Стихотворения Екатерина Полумискова николай маркелов «Все картины военной жизни, которых я был свидетелем».23 Стихотворения поэзия Владимир Кудинов Стихотворения Валентина Дмитриченко Стихотворения Сергей Смайлиев Стихотворения Литературное Оксана Крис Ставрополье Духовное завещание классиков.165 литературоведение Александр Фокин № 1 (2014) Посвящение. Повесть неизвеСтная клаССика Илья Сургучев И...»





Загрузка...


 
2016 www.os.x-pdf.ru - «Бесплатная электронная библиотека - Научные публикации»

Материалы этого сайта размещены для ознакомления, все права принадлежат их авторам.
Если Вы не согласны с тем, что Ваш материал размещён на этом сайте, пожалуйста, напишите нам, мы в течении 1-2 рабочих дней удалим его.