WWW.OS.X-PDF.RU
БЕСПЛАТНАЯ ЭЛЕКТРОННАЯ БИБЛИОТЕКА - Научные публикации
 


Pages:   || 2 | 3 | 4 | 5 |   ...   | 31 |

«Анализ на един неуспешен преход На Захари посвещавам книгата и на всички българи, които преживяха последните шест ...»

-- [ Страница 1 ] --

Тошо К. Пейков

Анализ на един неуспешен преход

На Захари

посвещавам книгата

и на всички българи, които преживяха последните шест години!

С надежда, че истината

ще стигне и до тях...

... и че ще ни бъде...

© Тошо Костадинов Пейков

Записки по българските реформи

ISBN 954-8550-05-9

Вместо

ПРЕДИСЛОВИЕ

Нека да поспорим със Захария за вините на деятелите и за вините на

народа.

„За да не ме набедят за твърде горещ поклонник на българските въстания, аз бързам да си призная, че напълно съзнавам заедно с всички слабата страна на тия наши въстания, зная, че ако ги разгледа човек със строго критическо око, ще ги намери повечето театрални, непрактически и необмислени сериозно, но кой е крив в това? Хората обръщат най-голямо внимание не на следствията, които са очаквали от това и онова предприятие, захванато от мнозина или от едного деятеля, но от святата цел и от благородните побуждения, от които са се вдъхновили деятелите. За нас това е важно. Съвсем си няма място да обвиняваме нашите деятели по въстанието. Ако те не можаха да извършат нещо по-сериозно, затова пък самият български народ е виноват, защото не е бил достоен да се възползва от случая. Не било дошло още онова време, за да оцени и той свободата.

И така нашите въстания заслужават да се опишат и изучат заедно с всички свои по-известни херои...



Характеристиката на мнозина мои херои и някои картини излизат малко груби, да не кажа и отвратителни, за което пък аз не съм виноват, а българският живот, че е създал подобни сцени и типове...“ Това казва авторът на „Записките“ през 1884 година.

При цялото си уважение, Захари, аз не съм съгласен докрай с тебе... Вините на деятелите от 1989 г.

не са по-малки от вините на народа. Нашата вина с тебе не е по-малка от вината на тези, които стояха отстрани и ни гледаха... Но не в това е въпросът. Не вината е важна, за да се дърляме с крамоли по нея, а пътят.

Авторът София, 17 януари 1996 г.

Съдържание

ЧАСТ ПЪРВА

БЪЛГАРИЯ И ВЕЛИКИТЕ СИЛИ

Глава първа Новият световен ред и интересите на Великите сили

Глава втора Геополитическо положение и геополитика

Глава трета Русия сменя идеологическата обвивка на външната си политика и на политиката си към България

Глава четвърта Последици за света от разпадането на Съветската империя

ЧАСТ ВТОРА

БЪЛГАРИЯ И СТРАНИТЕ ОТ ИЗТОЧНИЯ БЛОК

Глава първа Успешните реформи са възможни

Глава втора Германия

Глава трета Чехия

Глава четвърта Полша

Глава пета Унгария

Глава шеста Прибалтийските държави Литва, Латвия и Естония и преминалата през кръв и страдания Румъния

ЧАСТ ТРЕТА

БЪЛГАРИЯ – ЕДИН НЕУСПЕШЕН ПРЕХОД

Глава първа Червена книга на застрашения от изчезване български род

Глава втора България – един неуспешен преход.

Пофакторен анализ на най-важните причини за неуспеха

Глава трета Други причини за неуспешния преход на България към пазарна икономика и гражданско общество

Глава четвърта Икономическа стратегия на прехода. Модел

ПРИЛОЖЕНИЯ И ДОКУМЕНТИ 553 Към читателите на третото издание „Записки но българските реформи" е (може би) една от най-четените книги през последните години. И (може би) една от най-тайно четените. За две години (от април 1996 г., когато излезе първото издание) и до днес – началото на 1998 г., тя претърпя три издания, но цензурата на нашата послушна колониална администрация пропусна само две рецензии в печата за нея и нито една в електронните медии. Като въведение в третото издание на книгата предлагаме на читателя именно тези две рецензии.

* Вестник „Стандарт**, бр. 1427 от 7 септември 1996 година: Депутат написа книга за неуспешния преход в България.

В 670 страници Тошо Пeйков разказва за успехите и провалите на страната през последните 6 години, но за разлика от повечето политици не търси вината единствено у своите противници.

По примера на Захари Стоянов бившият депутат от СДС Тошо Пeйков е озаглавил книгата си „Записки по българските реформи". А подзаглавието гласи: „Анализ на един неуспешен преход". Авторът нрави безпощаден разрез на провала на управляващите, както и на това, което той определя като „контролирана алтернатива".

Пейков не отминава и фалита на крадливия според него български финансов модел.

Успешната трансформация на номенклатурата, нейната алчност, умелите информационни манипулации, както и слабостта на опозицията, са сред основните причини България да заема последното място на стълбицата в Източна Европа. Депутатът не се е посвенил да спомене имена и факти, за да хвърли светлина върху някои иначе тъмни моменти от нашенския преход.

За разлика от повечето политици Тошо Пeйков не търси вината единствено у своите противници. Предисловието му е своеобразно посвещение на Захари Стоянов и на всички българи, преживели последните години. В него авторът пише: „Вините на деятелите от 1989 г. не са по-малки от вините на народа. Нашата вина е не по малка от вината на тези, които стояха отстрани и гледаха. Но не в това е въпросът. Не вината е важна, за да се дърляме с крамоли по нея, а пътят", великодушно заключава Пeйков в книгата си.





II ** Вестник „Русе 22", бр. 6 от 12-31 август 1997 година: Ексдепутат разобличава мафията „Записки по българските реформи - анализ на един неуспешен преход" с капитално произведение, основно насочено срещу натрупването и прегрупирането на криминалния капитал в периода 1989-96 г. Ексдепутатът Тошо Пейков проследява подготовката на този антинароден процес още от времето на Тодор Живков. Няма по-обхватно и по-задълбочено изследване върху последните седем години. По въздействие то е сходно с книгите на Буковски, Суворов, Бунич.

Тези 670 страници напълно заместват вероятен учебник по икономическо и политическо проглеждане на трагично излъганото и преобедняло мнозинство от българите. Въпрос на патриотизъм е издателската къща да бъде спонсорирана за мащабно преиздаване на тази голяма книга в досегашен дребен тираж. Нейният изобличителен материал звучи потресно, надхвърля и най-зловещите представи за национално предателство, до ден днешен -ненаказано. Пейков изпъква като непоколебим борец, останал в парламента почти самотен в разгадания лабиринт на злото...

Книгата предлага съпоставителен анализ на декомунизацията в страните от някогашния соцлагер. Пейков е автор на български закон за лустрацията, който по ефективност надхвърля чешкия.

В него той предвижда забрана за съответните номенклатурни и групи на тайните служби да упражняват дори ръководна частна дейност. Разбира се заинтересованите провалят гласуването.

Историческото въвеждане в същността на произведението е по-компилативно, но също жестоко реалистично. На места читателят ще долови нещо самохвално в личната документираност на автора. Но бързо ще разбере напора на Пейков да докаже своите безспорни тези. И е успял - за надежда на всички непримирими със садистичното финансово и духовно вампирство над милиони беззащитни хора. Макар и с огромно закъснение, ако не се намери тотален вариант за възмездие, може би намекът за „Записки по българските въстания" няма да се окаже толкова каламбурен...

Т. Бакърджиев III Допълнителна информация за изясняване скритите цели на eлита (към третото издание на книгата) В първото издание стана дума за провала на проруската колониална администрация в България.

След споразумяването между Джордж Буш и Михаил Горбачов на остров Малта, нашето положение напомня много описаното от Аврам Чомски положение на туземците от остров Ямайка:

През 1834 година британците дават свобода на робите, но се изправят в лице с проблема как да запазят интересите си на острова. Колонизаторите разбират главното - че на освободените роби трябва да се попречи да изпаднат във „варварско безгрижие". За целта им налагат „изкуствени нужди", които, с течение на времето, стават „реални нужди". Колониалната администрация в лицето на губернатора Меткаф и неговите помощници отбелязва в исторически документи, че не ще има никаква подбуда за работа, докато тълпата от роби не се преобразува в класа от дисциплинирани и щастливи селяни, а олигархията от робовладелци - „в естествена висша класа". Един от британските парламентаристи съветва: „За да ги накарате да работят здраво и да им създадете вкус към лукс и комфорт, трябва да ги научите да желаят тези предмети, придобивани от тях чрез тежък труд." Желанието да се притежават блага е нещо, което трябва да се култивира у туземците.

В ролята на туземци се оказахме всички ние, които приехме за напълно естествено предишната робовладелска олигархия от времето на комунизма, трансформирала се съвсем безметежно в „естествена висша класа", да ни води по пътя към мечтания Запад.

„Днес обаче елитите - контролиращи международния поток от пари и информация, ръководещи благотворителни фондове и институции... - са загубили вяра в ценностите на западното общество или в това, което е останало от тях. За много хора днес самият израз „западна цивилизация" извиква в съзнанието организирана система на господство, предназначено да наложи конформност към буржоазните ценности и да държи жертвите на патриархалното потисничество в състояние на постоянно подчинение." Това заявява социологът Кристофър Лаш в книгата си „Бунтът на елитите и предателството към демокрацията". Измъкнали се от господството на „Източната цивилизация", народите от бившия социалистически лагер биват залъгвани от собствените си мимикрирали елити („естествената висша класа" - „политическата класа" според терминологията на новия български президент) с така наречения „цивилизационен избор". Съвременният IV Британски дипломат Робърт Купър прави следните важни изводи за Новия световен ред и за цивилизационния избор:

1) След споразумяването между Буш и Горбачов през 1989 г. бил сложен край на поредния „империалистически" период в развитието на държавите, а светът погребал традиционния модел на баланса на силите. (Такива изводи са направени от мен още в първото издание на книгата.)

2) В новия свят държавите вече се делят на три основни категории:

а) предмодерни (хаотични); б) модерни (националистични); в) постмодерни (космополитични). След Малта светът се оказал нашарен от попадащи в трите категории страни.

- Хаосът властвал в страни като Камбоджа и Албания, но вече никой не иска да налага порядък чрез включването им в нови империи (изключение може би прави само Русия). Защото подчинените народи днес са само бреме (освен ако са богати на петрол). Тези страни (през 1996 г.

България попада в същата категория) просто ще бъдат оставени да изгният, макар че външният свят може от време на време да им праща хуманитарни помощи или наказателни корпуси.

- Модерните държави наблягат на собствения си суверенитет и са националистични - склонни са да преследват интересите си чрез сила.

- Постмодерните държави са изживели пристрастията си към суверенитета. Те не ламтят за териториални разширения, защото са достатъчно силни, за да постигнат целите си чрез икономически и политически средства.

Именно за тях хаотичните страни са бреме.

Изводите на Купър доказват, че вместо да бъде постигнат Нов световен ред, след 1989 г.

земята е разделена на три отделни свята.

Кое е важно за България? След като изпадна от списъка на империите Русия се опитва да се закрепи между модерните държави, способни да надвият над хаотични страни като България, с доскоро подчинено на Москва население.Купър е подценил руската носталгия по имперското минало.

От тук нашето положение напомня много положението на освободените туземци от остров Ямайка в средата на XIX век. Хаосът, грабежът и престъпността характеризират изминалия период от 1989 до 1997 година.

V Конвергенцията на „елита" или кой беше заинтересован от събитията през 1997 година?

Студената война започна като конфронтация и завърши като конвергенция. У нас вървеше открита конвергенция между елитите. Като доказателство – след изборите през 1997 г. беше съставено правителство на демократичните сили, подкрепяно от „либералните" комунисти от „Евролевицата".

В интервю за в-к „Континент" (23 май 1997 г.) бившият генерален секретар на ЦК на БКП и президент на България Петър Младенов разкри истинския смисъл на последните събития - пълната конвергенция на комунистическия с посткомунистическия елит:

Общите цели и задачи, които изпълняват представителите на „естествената висша класа" в полза на чуждоземни господари, се съдържат в откровеното интервю на бившия външен министър, президент, генерален секретар на БКП и генерал-губернатор на разпадащата се московска колониална империя в България - Петър Младенов.

Въпрос: Г-п Младенов, какъв според Вас е историческият шанс на СДС?

Отговор: Кадровата им политика и младите лица, които извадиха на преден план.

В: Какво е личното Ви впечатление от президента Петър Стоянов?

О: Отлично, но дано не го провалите вие, журналистите... най-модерният български политик. Сега президентът ще се съобразява преди всичко с новия премиер Иван Костов - едно невероятно откритие за Българин... Аз лично като министър съм следил развитието на бъдещите си кадри още от езиковите гимназии, после в университетите. Когато ги назначавах, те дори не знаеха колко добре ги познавам.

В: Одобрявате ли курса на СДС към НАТО?

О: Добре е да се присъединим към този съюз, в който са всичките ни съседи.

В: За или против валутния борд сте?

О: За, разбира се. Не само съм привърженик на спешен паричен съвет, но мисля, че най-добре ще е в управлението му да са чужденци... Ако сами себе си не можем да опазим от изкушенията, ще пуснем в банката чуждите „сини каски".

*Виновник за унизителната загуба на икономически и държавен суверенитет, за въвеждането на чуждо финансово и политическо управление в България беше УС на БНБ. БНБ служеше на мафията, назначаваща и уволняваща правителствата в страната.

„Немирството на парите" или как беше подготвена Втората революция на олигархията? (но не по Милтън Фридмън) Българската народна банка бе най-послушния инструмент в ръцете на криминалната общност.

Нейните дилъри моделираха условията на контролирания валутен пазар, а Управителният съвет на БНБ, в лицето на Тодор Вълчев, Любомир Филипов и компания, поставяше необходимата им за деня котировка. Никой от “туземците” не трябваше да разбере, че тия, които поръчват музиката (на „революцията"), плащат сметката с техните пари.

Ако някой още не е разбрал - ето доказателствата:

- Вземаме курсовете на БНБ за американската валута, фиксирани от Управителния съвет около четирите важни дати за началото на 1997 година.

VI

1) Около „деня на революцията" 10 януари: а) на 9 януари 1 долар се е разменял за 581,78 лв.; б) на 10 януари – за 642,69 лв., т. е. с 60,91 лв. или с 10% в повече. Следователно, валутният процент, възпламенил революцията е само 10% (плюс натрупаната за 1996 г. близо 600% обезценка на лева); в) в следващите дни до 16 януари нивото се запазва. Изводът е - не революцията (както с нормално) влияе на курса, а валутните спекуланти у нас си поръчват революцията.

2) Около деня 4 февруари, когато „политическата класа" бе накарана да суспендира конституцията: а) на 3 февруари доларът е вече 1021,90 лв., а натискът върху лева продължава; б) сутринта на „историческия" 4 февруари БНБ даде формалния повод за така нареченото „политическо споразумение" - послушно следвайки играчите на пазара, УС обяви котировка от 1637,80 лв. Скокът на долара бе с 61% ! Предупреждението беше сериозно: „Или ще слушкате, или няма да папкате!" Въпреки споразумението, на 7 февруари доларът получи още 1000 лв.

отгоре - нови 60%, или общо 120% за 4 дни. Какво искаха да кажат господарите на своите наемници? - „Подредете служебния кабинет начело със Софиянски тъй, както ние ви нареждаме!"

3) Около 10 февруари курсът е все още 2608,40 лв. Логично беше служебният кабинет да го стабилизира и дори в деня, когато встъпва в длъжност, да го свали в полза на лева. Нищо подобно обаче не се случи. На 12 февруари „валутният асансьор" удари тавана и проби покрива на ограбената къща България. Туземното население изпадна в пълна наркоза от 3000левовата доза.

4) На 17 и 18 април, дните за размисъл преди изборите за НС, „електоратът" беше зарадван от криминалната общност с един голям предизборен трик - курсът падна до невероятните 1500 лв. за долар.

„Младите лица" на Петър Младенов получиха своя „исторически шанс" „да поуправляват". В името на народа и в интерес на криминалната банда. Грижливо отглежданият Софиянски, найхваленият кмет на най-мръсната столица в света, бе обявен от вестниците на мафията за „найголемия сваляч в България"... на долара.

А после някой извика; „Да живее демокрацията! Да живее свободният валутен пазар!" * "Кредитните милионери" бяха назначени и благословени от така наречената "политическа класа" от всички цветове (вж. стр. 538). Скритата приватизация на банките, (в нарушение на § 6 от ЗБКД) създаде възможност за разграбване на депозитите на гражданите и ресурсите на ДСК и БНБ чрез големите вътрешни необезпечени кредити. 1) Криминалните собственици станаха такива с помощта на Банковата консолидационна компания, оглавявана от министви, БНБ, Парламента и Съдебната система 2) Източиха парите от подарените им банки. Израз на безмерно лицемерие бе публикуваният от БНБ "Списък на кредитните милионери", без никакви за тях последствия, след 10годишен организиран грабеж.

ЧАСТ ПЪРВА

–  –  –

Глава втора Геополитическо положение и геополитика/20

2. 1. Геополитическо положение на България/21

2. 2. Балканският полуостров и неговите геостратегически предимства/22

2. 3. Фактори, придаващи стратегическо значение на Балканския полуостров/22

2. 4. Историята на българо-руските външни отношения се определя от историческите цели на Руската империя да контролира Проливите/23

2. 5. Опитите на Русия да наложи на света великоруския имперски ред имат преки последици за историята на България/24

2. 6. Новите господари на Кремъл продължиха политиката на руските царе на Балканите и в съветско-българските външни отношения/27

2. 7. Невидимата съветска окупация на България/29

2. 8. Българската външна политика след 1989 г. е в пряка зависимост от политиката на Великите сили, Съветския съюз и Русия/31 Глава трета Русия сменя идеологическата обвивка на външната си политика и на политиката си към България/38

3. 1. Западът няма нищо против, да получава енергоносители от Русия/42

3. 2. Започна руско-турска дипломатическа война за контрол над Босфора/44 Глава четвърта Последици за света от разпадането на Съветската империя/47

4. 1. След октомврийската революция, отново „революция отгоре“/52

4. 2. Оценката на Михаил Горбачов/55

4. 3. Конспиративността е задължителна за революциите – отгоре/57

4. 4. Началото на края/60

4. 5. Раждането на новия руски капитализъм или как старата съветска номенклатура се трансформира в нов политически и икономически елит/63 Старата номенклатура/63 Раждане на новата олигархия. Етапи, през които мина трансформацията на номенклатурата/65 Новият руски елит/80 Борбата на Елцин срещу старата консервативна номенклатура/81 Политическите партии, изборите и референдумът за конституция/81 Регионалните избори/83 Децентрализация/84 Нов етап в икономиката/84 Статистически данни за поетапната метаморфоза на съветския елит/87 Напълно нов елит/88

4. 6. При управлението на Елцин основните институции на пазарната икономика се появяват със зашеметяваща бързина/89 Освен недостатъци, Русия има и големи предимства/89

4. 7. Дефицитът, външните кредити, корупцията и организираната престъпност – основни причини за „Втората руска революция“. Криминализиране на политиката и икономиката в Русия/92 „Царят на България“ Роберт Максуел/94 Засилено кредитиране на дефицита/97 Дефицитът на западни пари се засили след падането на Стената/98 Новите инвестиции на Изток/98 Износ на капитали/99 „Голямото изнасяне на капитал до 1990 г. е дирижирано от хората на Горбачов.“/100

4. 8. Политически и икономически корени на новия великоруски империализъм/111 Борбата за власт/112 Започна Великата руска криминална революция/115 Глава първа

Новият световен ред и интересите на Великите сили

В света винаги е имало някакъв ред и това е бил редът на силните, на Великите – на Великите сили.

Световният ред се гради върху баланса на техните интереси. Средствата, чрез които се уреждат взаимоотношенията помежду тях не са много и това са:

Първо, мирни средства – чрез преговори между отделните свръхсили или свръхкоалиции.

Второ, насилствени – чрез войни между отделните свръхсили и коалиции.

Има три начина за постигане на стабилност и равновесие в света или в отделни региони:

1) Хегемония на една свръхсила над другите.

2) Равновесие на силите.

3) Интеграция на Великите сили.

Като световен лидер без сериозен съперник днес Съединените американски щати предпочитат първия вариант, но според обичая на по-силните оповестиха по-приемливата идеология за „Новия световен ред“.

Ще посочим само три откровения в това отношение:

През 1950 г. Джеймс Уорбърг, член на Съвета по международни отношения (създаден от фондациите Рокфелер, Форд, Карнеги и Гутенхайм), заяви пред Сенатската комисия по външната политика във Вашингтон съвсем ясно и категорично: „Ние ще направим Световно управление независимо дали това Ви харесва или не; със сила или с консенсус.“ Повече от две десетилетия по-късно, през 1974 г., списанието на Съвета по международни отношения „FOREIGN AFFAIRS“ публикува изказването на Ричард Гарднър, според когото „Новият световен ред трябва да бъде изграден отдолу нагоре, а не отгоре надолу,... но в крайна сметка чрез подриване на националния суверенитет, чрез пълното му ерозиране може да се постигне много повече, отколкото чрез остарелите фронтални атаки.“ В Програмата на Съвета по международни отношения, в раздела за целите на организацията изрично е записана задачата „за изграждане на Нов международен ред..., включващ и държавите, определящи се като социалистически“.



* „Отговорността на Великите държави е да служат, а не да доминират над света.“ (Хари Труман, президент на САЩ) Днес Съединените американски щати са неоспорима сила. Те влияят върху съдбата на света със своята икономика, политика, култура, идеология и военна мощ. Американският начин на живот стана привлекателна мечта за голяма част от човечеството.

Но исторически погледнато нещата не винаги са били така. Велики сили са се въздигали, управлявали са съдбините на света, сблъсквали са се с по-силни и са отстъпвали мястото си на тях.

Такава е историята. Нека да си припомним имената на някои от свръхсилите, насочвали пътя на човечеството в посоката на великите си интереси. Асирия, Ниневия, Вавилон, Египет, Китай, Индия, Гърция, Рим, Картаген, Византия, Западната Римска империя, Монголската орда, Татарската орда, Халифата, Османската империя, Испанската империя, Британската империя, Френската империя, Руската империя, Империята на Хабсбургите, а в най-нови времена Великобритания, Франция, Германия, Съединените американски щати, Съветския съюз, Япония и Китай. Мирът винаги се е крепил върху баланса на техните интереси, а войната е била сигнал за това, че междувременно някой от тях е оползотворил мира, за да стане по-силен от другите.

В най-нови времена се проведоха две кървави и едно мирно премерване на силите в борбата за световно лидерство.

• През 1918 г. Първата световна война сложи край на дългото господство на три Велики сили – Османската империя, Руската империя и Империята на Хабсбургите. След войната излезе напред новата световна сила – Съединените американски щати. Между Първата и Втората световна война набраха преднина Германия, Япония и Съветска Русия.

• През 1945 г. завърши Втората световна война, а победените Германия и Япония престанаха да бъдат Велики сили. Като си поделиха наследството им, западните страни помогнаха на Сталин да разруши предишното равновесие на силите и да установи диктаторски режими в Централна Източна Европа и Източна Европа. Така Съветският съюз със сателитните си държави и Съединените американски щати със съюзниците си, се утвърдиха в продължение на 50 години като единствени противоборстващи Велики сили.

• В края на 80-те години завърши Третата грандиозна битка за световна хегемония през ХХ-ти век – битката между Америка и СССР. В резултат на безкръвния икономически и военностратегически сблъсък, Съветската империя и сателитите є загубиха Студената война. Победителите наложиха на победените своята по-привлекателна идеология и начин на живот. Съветският съюз престана да бъде Велика сила.

И Първата и Втората и „Третата“ световни войни бяха непримирими битки за планетарно господство. За „Нов световен ред“ започва да говори пръв този, който умее да се възползва най-добре от примирието и след него да се почувства по-силен. Силният лесно намира нужните му стратегически идеолози, които да предложат оправдаваща световните му стремежи идеология.

Безспорни стратези и идеолози на новия световен лидер Америка станаха Збигнев Бжежински и Самуел Хънтингтън. Първият допринесе с активната си научна и политическа дейност за издигането на Съединените щати през дългия период на мира, а след края на Студената война – за утвърждаването им като световен лидер. Вторият разви през 1993 г., две години след победата на САЩ в Залива, нужната теория за новия световен враг в статията си „Сблъсъкът между цивилизациите“.

Като учен Бжежински изследваше стратегическите проблеми и предвиждаше световното развитие, а като съветник на американския президент Джими Картър, насочваше политиката му с цел дестабилизиране и разгромяване на основния противник. Той бе истински началник-щаб на армията в една безкръвна война на интелект, технологии и нерви, в резултат на която на противниковия главнокомандуващ Михаил Горбачов не му остана нищо друго освен да подпише договора за капитулация.

В света остана само единият полюс – САЩ и на Хънтингтън се падна честта да открие или да обяви за открит другия полюс, за да възстанови обичайния двуполюсов баланс. Радикалната промяна в съотношението между предишните световни сили даде храна за катастрофическите прогнози на харвардския професор. Студената война завърши и западната половина от човечеството се нуждаеше от нов противник, върху когото да се подпрат новите стратегически построения и прогнози. На мястото на разгромения съперник – Съветския съюз, стратезите поставиха Страните от третия свят.

Сблъсъкът между Запада и Исляма днес се представя като възможен нов световен конфликт, който назрява, но вече не между две идеологии, а между две различни култури, религии и цивилизации. Така, след края на Студената Трета световна война, поне на теория се очерта една нова биполярност, която носи на съставителите си по-голям комфорт. В нея Западът се противопоставя на останалия свят и в частност на очертаващия се съюз между ислямската и конфуцианската цивилизация. Тази нова картина е нарисувана от директора на Института за стратегически изследвания към Харвардския университет Самуел Хънтингтън: „В бъдеще най-важните конфликти ще възникват по границите, разделящи цивилизациите една от друга. Защо ще се случи това? Различните цивилизации имат различни възгледи. Различията са се създавали с векове. Те няма да изчезнат скоро. Те са далеч по-фундаментални, отколкото различията между политическите идеологии и политическите режими... Светът става все по-малък. В много религии в света се появяват фундаменталистки движения... в западното християнство, юдеизма, будизма, индуизма, исляма. Елитите се връщат към традициите на националната култура. Религията разделя силно. Икономическият регионализъм се засилва.“ На противоположно мнение застава професор Бърнард Луис, ислямист от Принстън: „Тук се правят две грешки. Казва се: Няма го Съветският съюз, сега новият глобален противник е ислямският фундаментализъм. Абсурд! Фундаментализмът не може да има нито идеологическата, нито икономическата, нито военната сила на СССР. И още – той е опасност, но главно за другите мюсюлмани.“ Америка натрупа огромна мощ, която є осигури ролята на сдържащ фактор в международната политика. Победата є в Студената война накара Русия и Китай да признаят американския авторитет. След като балансът беше нарушен в полза на Запада, двете не посмяха да наложат вето върху колективните решения на ООН относно финансирането на войната срещу Ирак в Персийския залив през 1991 г. Превърналият се във второстепенна сила Съветски съюз не се противопостави на колективните западни действия в залива, а наследилата го Русия подкрепи безусловно общата позиция, заявена от Съвета за сигурност, по отношение на Югославската криза.

Но за САЩ демонстрираното покорство бе малко и недостатъчно. Американските идеолози обявиха, че непосредствена задача на Щатите вече е изграждането на Нов световен ред – една глобална конфедерална структура начело с доминирано от Съединените американски щати Световно правителство.

Три на брой са стратегическите интереси, които движат американската политика след Студената война:

Първо, Съединените щати да се запазят като първа световна сила в икономическо противоборство с Японската индустриална мощ и чрез интегриране с европейските сили.

Второ, Съединените щати да предотвратят появата на нова хегемонистична сила на субконтинента Евразия, за да могат да продължават да налагат собствената си хегемония.

Трето, Съединените щати да защитят интересите си в Третия свят, в Централна Америка, в Персийския залив и в Централна Азия след разпадането на СССР там.

В книгата „Война на президента“ близкият до политиката на Белия дом Джак Валенти потвърждава стратегическите цели на Вашингтон: „В източноевропейските страни се бяха появили контрареволюционни сили в отговор на окаяното икономическо положение. Американската мечта за Нов световен ред ставаше все по-реалистична.“ Според идеолога на Новия световен ред Збигнев Бжежински, само вътрешните проблеми, свързани с културата, ограничавали физическия обхват на американската глобална мощ и не позволявали все още на Америка да стане Световен жандарм, Световен банкер и Световен моралист.

Първото изисквало легитимност, второто трябвало да се основава на свободни американски капитали, а третото можело да произтече само от безусловния морален пример. Но и за трите функции Съединените щати имали амбицията да се преборят.

Как може да стане това?

Изправени пред жестокото съревнование за надмощие на световния пазар с икономическия гигант Япония и със стратегическия колос Европейски съюз, американците трябва непрекъснато да балансират и да дестабилизират, ако желаят да запазят световното си превъзходство.

Войната в Персийския залив недвусмислено показа, че САЩ все още нито смеят, нито могат да играят еднолично ролята на световен хегемон и въдворител на ред. Въпреки, че можеха да се справят и сами, американците си подсигуриха най-напред политическата и икономическата подкрепа от страна на всички страни-членки на Съвета за сигурност на ООН, Германия, Япония, Саудитска Арабия, Кувейт и Обединените арабски емирства. Като се обявиха за хуманен спасител на Кувейт, САЩ предвидливо включиха в изпълнението на мисията си за създаване на Нов световен ред и (повечето) други главни центрове на власт и сила.

По-решителни действия препоръчва влиятелният бивш държавен секретар на Съединените щати – републиканецът Хенри Кисинджър. Следващата фаза на международните отношения, според него, ще се формира от ограничен брой центрове на властта: Съединените американски щати, Европа, Русия, Япония и Китай. Той не омаловажава макар и отслабената за сега позиция на Русия.

Теоретично нямало пречка САЩ да провеждат своята политика само на основата на националните си интереси така, както Великобритания през ХIХ-ти век – „Политика на великолепната изолация“ на една Велика сила. Но това ще има своите отрицателни последици. Ако Америка не поеме ролята на решителен лидер, страните по границите на североатлантическия регион постепенно ще се отдалечат от нея. Това заплашва Щатите да се маргинализират, тъй като от двете страни на Атлантика все повече ще надделява взаимното съперничество, отколкото гонитбата на общи цели. Внушението за интегриране със Западна Европа от позицията на силен лидер по отношение на САЩ е очевидно.

Като решение на проблема Кисинджър препоръчва на Америка да подкрепи разширяването на НАТО (вж. Приложение №0) на Изток. Това изисква вземане на политическо решение, а не безхарактерно отлагане във времето „за проучване на проблема“. Гореизложеното е директна критика към администрацията на демократа Клинтън,сдържаща по-решителните намерения на консервативните правителства на Европейския континент. И за да „омилостиви“ Русия, и за да протака, Клинтън измисли стратегическата залъгалка „Партньорство за мир“.

Наложителните причини за разширяване на изток са няколко, но най-важната от тях е зачатъчното и неоформеното състояние, в което се намира Русия днес. Поради своята нестабилност и неустановеност тя не може да служи за котва, нито за отправна точка на американката външна политика, каквато роля изпълняваше в продължение на 50 години.

По същата причина Москва не трябва да бъде насърчавана да оказва натиск върху съюзниците вътре в НАТО и върху страните от Централна и Източна Европа, които биха желали да се включат в рамките на Североатлантическия пакт. Няма нито една западна руска съседка от Централна Източна Европа, желаеща да се присъедини към НАТО, която да не смята, че да се предлага членство на Русия в Североатлантическия пакт е все едно да пуснеш вълка в кошарата. Защото все още няма положителен отговор въпросът, дали ще се задоволи Русия да живее като нормална сила в едни неимперски граници, въпреки своето остатъчно самочувствие на бивша свръхдържава с огромна територия, природни ресурси и десетки хиляди ядрени бойни глави.

Ако си представим, че територията на бившия Съветски съюз е един грамаден ракетоносач с нос, насочен на Запад, след падането на Берлинската стена беше свалена неговата предна защита.

Отпадна авантпостът Източна Германия, където имаше половинмилионна съветска армия и 10 000 тежки танка. Отпаднаха Чехословакия, Унгария и Полша, давали огромни стратегически предимства на съветската военна машина срещу Западна Европа.

СССР загуби своите предимства и в Южноевропейския театър на военните действия, когато Румъния и България скъсаха официално с военния блок на Варшавския договор и с неговото руско Главно командване.

А след войната в Персийския залив през 1991 г., Близкият изток остана изключително под американско влияние. Неуспешният преврат през август същата година доведе до отпадане на последната западна броня от корпуса на „самолетоносача“ СССР – прибалтийските републики Литва, Латвия и Естония обявиха своята независимост и забраниха КПСС като престъпна организация на своята територия. Така съперниците от времето на Студената война влязоха в непосредствено съприкосновение.

По метода на падащите плочки от доминото, Съюзът загуби последователно и своите централноазиатски колонии, сателитите си на Каспийско море и на Кавказ. Отпаднаха един след друг южните защитни пояси на „ракетоносача“, отделяйки съветската територия от южните морета, от стратегическите Проливи, от Турция, Ирак, Иран и Пакистан. Русия беше окончателно обезсилена, когато САЩ получиха достъп и осъществиха политическо присъствие на ниво посолства в недосегаемите до тогава за тях Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан, Туркменистан, Азербайджан, Армения и Грузия, прогласили след 1991 г. националната си самостоятелност. В Украйна, Молдова и Беларус се установиха също национални правителства.

Дестабилизацията на Съветската империя и на двуполюсния геополитически модел доведе до взрив на национализма в Европа и в азиатските страни, свързани до тогава с СССР.

Футурологът Франс Фукуяма ни успокоява, че ставало дума за слаборазвитите страни, разположени в Европа, в Централна Азия и на Кавказ, докато големите индустриални сили не били въвлечени в конфликти, защото икономиката хомогенизирала различните общества и култури. За сега това е така. Но до кога ще продължава?

Във военнополитическата област национализмът може да се окаже изключително силен фактор за разпалване на въоръжени конфликти и войни. Особено в икономически изостаналите страни.

Върху политическата карта на света доминира огромният силует на Евразийския субконтинент със сянката на Русия върху него. Но в началото на 90-те години тежката сянка отъня.

Бившите комунисти излязоха с отслабени позиции и от зоната на Далечния изток. За сметка на Щатите, които засилиха присъствието си в Япония, в Китай и в Корея. Възстановени са, след близо 30-годишно прекъсване, отношенията с Виетнам. Приоритетите на новия хегемон постепенно се преместват в Тихоокеанския басейн и в Близкия изток.

След 18 години на относително затопляне, през 1989 г. САЩ замразиха отново контактите си с Китай. Повод им даде разстрелът на протестиращите студенти на площада Тя-нян-мън. През август 1995 г., по повод неспазване на човешките права в Китай и издаването на американска виза за тайванския президент Ли-тън-хуей, американо-китайските отношения се изостриха. Хенри Кисинджър предупреди президента Клинтън, че между Китай и САЩ може да възникне сблъсък, от който зависи бъдещето на Азия. А „европейците алчно биха се намесили в икономическия вакуум, който ще възникне“. Кисинджър предложи да бъде пожертван Тайван в голямата политическа игра на Америка за омилостивяването на Китай. И за съвместно неутрализиране на „доминиращата континента хегемонна сила“ (б.а. – разбирай Русия).

Бившият държавен секретар на САЩ е разтревожен и от икономическия конфликт с Япония, възникнал пет години след края на Студената война. „Въпреки, че американските и японските интереси далеч не са непримирими, необходими са определени усилия, за да бъдат те приведени в още по-близка хармония – една задача, изместена на заден план от безкрайното противопоставяне по икономическите въпроси.“ Преди 50 години Япония беше една победена и разрушена страна. А японците спяха под открито небе. Днес Япония е световна сила. По съвкупен национален продукт е непосредствено след Щатите, победили Њ във Втората световна война, заедно с руснаците. С мирни средства Страната на изгряващото слънце постигна това, което не успя с оръжие. Икономически тя доминира над Азия, а износът є за Америка изпревари значително американския внос. Именно това, което целият свят определя като „японско чудо“, разваля отношенията между Япония и САЩ.

Неудовлетвореността на Южна Корея нараства от убеждението, че нито Япония, нито САЩ очакват с особено нетърпение корейското обединение. Недоволството на Сеул се засилва от факта, че Клинтън преговаря директно със севернокорейските лидери, като пренебрегва посредничеството на Сеул. Шест години след падането на Берлинската стена на Запад, „Корейската стена“ на Изток стои непобутната.

За сега Америка успява все пак да играе стабилизираща роля в Югоизточна Азия чрез серия от двустранни договори за сигурност и политически споразумения, единствени възпиращи механизми между десетки държави, които никога не са имали отбранителен пакт или икономическа общност, подобно на страните в Европа.

Неслучайно стратегически политолози като Хънтингтън набелязаха точно там линията на възможните бъдещи конфликти и съперничества. По този начин те мобилизират предварително и мотивират идеологически своевременно народите от Запада, да бъдат готови под ръководството на Америка да посрещнат евентуален реален или измислен сблъсък на водените от Глобалното правителство цивилизовани западни сили срещу „новите варвари“, обединени под знамената на изостаналата Ислямско-конфуцианска цивилизация. Пак според Хънтингтън това трябвало да бъде последната фаза на конфликтите в модерния свят, преди окончателната победа на Запада. Америка се нуждае от нов сериозен противник, за да оправдае действията си на световен въдворител на ред. И докато Русия се свива във федералните си граници, в същото време Щатите се сблъскват с неприкритата арабска враждебност, с конфликтите в бивша Югославия и на Кавказ.

Фукуяма определя подобни конфликти като глобално незначителни, като войни, в които не се разиграва голяма стратегическа цел и съветва САЩ и ЕО да не се намесват в тях. И те не се намесват... Въпреки уверенията в хуманизъм и защита на човека, не откриха в тях преките си стратегически интереси. Незаинтересоваността им стигна до там, че като умиротворители на Югославия вкараха на Балканския полуостров, за пръв път след Втората световна война, войски от руската армия!(?) По думите на Бжежински, американците били съставили стратегически списък на страните от Балканския полуостров, Близкия изток, Персийския залив и южните територии на бившия Съветски съюз. Списъкът включвал всички възможни комбинации за избухване на военни конфликти на етническа, религиозна, икономическа, сепаратистка или политическа основа. Съединените щати се подготвяли да предприемат възпиращи подобни конфликти военни действия. Но нека освен успешната операция „Пустинна буря“, проведена от военното командване на републиканеца Буш, да си спомним за несъстоялата се операция „Босненски суховей“, накърнила реномето на демократа Клинтън. (Част първа на книгата беше предадена за печат, когато на 4 август 1995 г. хърватското правителство започна освободителната операция „Буря“. Туджман освободи окупираните през 1991-92 г. от сръбските войски хърватски територии. Чак тогава, на петата година от жестоката война, НАТО и Клинтън започнаха операция „Преднамерена сила“.) „Бъдещият световен ред ще бъде белязан от политика на силата...“, казва бившият военен министър на САЩ Джеймс Шлезинджър. Само една Велика сила може да си го позволи.

Американската мечта е застрашена от три големи неизвестни:

– американската култура;

– посткомунистическия преход;

– бъдещата роля на Русия след него;

Както казва Бжежински, единственият по-сериозен противник на Америка днес може да бъде... самата Америка.

От американския начин на живот и култура зависи културата и бъдещето на света, подражаващ на американците във всичко. Включително и в някои образци на масовата американска култура. Именно за това превъзходството не им носи автоматично покорство от страна на абсолютно всички народи. Прав е Хънтингтън, че лидерите и елитите на редица страни организират на база на верските различия и културните особености на своите народи упорита съпротива срещу интересите и културата на Америка. За да съумее да докаже своята легитимност и реалността на претенциите си за световен ред, американецът ще трябва да предложи по-добри от чуждите културни образци. Вярно е, че САЩ наложиха със сила американските интереси над аятолах Хомейни, Садам Хюсейн и Муамар Кадафи, но едва ли само тия битки могат да бъдат достатъчно доказателство за зараждащия се нов биполярен модел на основата на различия в културите, след свършека на противоречията в икономиката и идеологията. Напротив – икономическите противоречия стават водещи и за разрешаването им се разработват подходящи идеологически подходи от заинтересованите Велики сили.

Втора голяма заплаха за Новия световен ред е несигурният посткомунистически преход.

Това е така, защото бившите социалистически страни увеличиха разстоянието помежду си след привидно „равния старт“ през 1989 г. За страни като Източна Германия и Чехия на Запад вече не се притесняват. Полша и Унгария „тръгнаха нагоре“ и за тях връщане назад няма. Очакват ги интеграционните европейски структури, Европейският съюз и НАТО.

За съжаление на страните от Източна Европа, като България, във външната си политика Клинтън не е Рейгън. Правителството на демократите се оказа нерешително. А като отлага вземането на решение, то засилва позициите на руските реваншисти и на техните поддръжници на Балканите и по границите на ОНД.

Бъдещата роля на Русия.

Русия се страхува от една интегрирана Европа. А администрацията на САЩ се колебае кой от изброените варианти да възприеме – дали да остане в позата на световен хегемон във „великолепна изолация“ или да подкрепи европейската интеграция. Без да накърни гордостта на Русия.

Републиканците в Америка и консерваторите в Европа биха предпочели по-бързата интеграция на страните от Централна Източна Европа в Западноевропейския съюз и НАТО. Те са убедени, че стабилизирането на Европа може да се осъществи само по пътя на разширяването на НАТО на Изток, защото съществува голяма вероятност от кризи, причинени от нов хегемонизъм. Не без основание те предполагат, че след Елцин ситуацията в Русия може коренно да се промени. Не изключват възраждането на нови имперски амбиции.

Новите претенции вече са на лице:

През септември 1994 г. Службата за външно разузнаване на Русия (бившето Първо главно управление на КГБ), на специална пресконференция в Москва, разгласи съдържанието на голям доклад-анализ на външното разузнаване, в който наследникът на КГБ предупреждава, че на Запад „се забелязват явни тенденции да се попречи на Русия да се превърне във Велика сила“. В доклада се подчертава, че отношенията между Кремъл и западния свят можели да се влошат, ако „някои кръгове“ в западните страни продължавали да имат негативно отношение към реинтеграцията между Русия и бившите съветски републики и я тълкуват като „империализъм“ от страна на Москва.

Шефът на външното разузнаване Евгений Примаков заяви, че всеки опит на НАТО да приеме страни от Източна Европа ще принуди Москва да „прибегне към ответни мерки“. Ако правителството не успее да вземе тия военни мерки, които могат да се окажат непосилно бреме за намиращата се в криза руска икономика, това щяло да предизвика недоволство и брожение сред военните лица, отговарящи за националната сигурност. А тяхното недоволство щяло да бъде заплаха за външната политика на Русия и за реформите.

Намекът на руския разузнавателен шеф, че въоръжените сили и военните могат да бъдат подразнени от разширяването на НАТО на Изток, трябваше да напомни, че съществува голяма опасност от националистически и имперски обрат във външната политика на Русия. Името на Жириновски не беше визирано директно, но от предишни публикации в печата може да се направи извода, че КГБ не само финансира (както се изпусна да отбележи Михаил Горбачов) партията на Владимир Жириновски, но го използва и за плашило (следващото ще бъде генерал Лебед, поради бързото изчерпване на Жириновски). Скандалните изявления на „ултранационалиста“ в Асамблеята на Съвета на Европа и неговите демонстративни посещения в някои столици на стария континент струват на руските тайни служби много по-малко, отколкото биха стрували разходите за нова надпревара във въоръжаването на Русия. На практика прозрачните кампании на КГБ успяха да блъфират администрацията на Клинтън. Няма го днес във външната политика на САЩ железният военен министър на президента Рейгън, Каспър Уайнбъргър, който произнесе през 1982 г.

пророческите си слова, с които скандализира планетата:

„Съветският съюз е агресивна, империалистическа държава... Ние трябва да гарантираме, че когато тази съветска империя рухне в резултат на собствените си противоречия, това ще предизвика ХЛЕНЧ, а не страхотен трясък.“ Доживяхме времето, когато хленченето на КГБ се възприема от ушите на един американски президент като предизвикателство и трясък.

* Само след руския отказ от имперски амбиции, преодолели общите страхове и недоверия, общите усилия на народите могат да бъдат насочени към общи цели в областта на икономическото и на социалното сътрудничество.

Възможно ли е Русия да се откаже от досегашните си претенции? За нас българите отговорът на този въпрос има значение не по-малко, отколкото за американците.

Крои ли Русия планове за възраждането на нова империя? Търси ли тя реванш за поражението си в Студената война?

Съпротивата на Русия.

Богатите и развити национални държави ревниво пазят своя суверенитет. За разлика от бедните и слабите, те трудно биха се подчинили на едно глобално управление.

След 1991 г. от многонационална, бившата руска империя се превръща постепенно в еднонационална държава. Богата на суровини и ракети, тя е една икономически бедна федерация, развита само във военно отношение. Тази неизбистреност и противоречивост се определя като „неоформено състояние“.

Защитна реакция на една икономически бедна, но стратегически все още силна страна, обхваната от носталгията по „славното имперско минало“ – така можем да определим СЪПРОТИВАТА на Русия.



Pages:   || 2 | 3 | 4 | 5 |   ...   | 31 |
Похожие работы:

«R&S®FSH4/8/13/20 Портативный анализатор спектра Краткое руководство 1309.6269.15 – 06 Test & Measurement Краткое руководство ® Данное Краткое руководство описывает следующие модели и опции R&S FSH R&S FSH4 (1309.6000.04) R&S FSH4 (1309.6000.14) R&S FSH4 (1309.6000.24) R&S FSH8 (1309.6000.08) R&S FSH8 (1309.6000.18) R&S FSH8 (1309.6000.28) R&S FSH13 (1314.2000.13) R&S FSH20 (1314.2000.20) R&S FSH4 (1309.6000.54, equivalent to 1309.6000.04) R&S FSH4 (1309.6000.64, equivalent to 1309.6000.14) R&S...»

«Заключение по результатам обзорной проверки промежуточной консолидированной финансовой отчетности ОАО «Мосэнергосбыт» и его дочерних организаций за шестимесячный период по 30 июня 2014 г. Август 2014 г. Заключение по результатам обзорной проверки промежуточной консолидированной финансовой отчетности – ОАО «Мосэнергосбыт» и его дочерние организаций Содержание Стр. Заключение по результатам обзорной проверки промежуточной консолидированной финансовой отчетности 3 Приложения Промежуточный...»

«Документ предоставлен КонсультантПлюс АДМИНИСТРАЦИЯ СМОЛЕНСКОЙ ОБЛАСТИ ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 28 февраля 2013 г. N 107 ОБ УТВЕРЖДЕНИИ ПЛАНА МЕРОПРИЯТИЙ (ДОРОЖНОЙ КАРТЫ) ИЗМЕНЕНИЯ В ОТРАСЛЯХ СОЦИАЛЬНОЙ СФЕРЫ, НАПРАВЛЕННЫЕ НА ПОВЫШЕНИЕ ЭФФЕКТИВНОСТИ ЗДРАВООХРАНЕНИЯ В СМОЛЕНСКОЙ ОБЛАСТИ (в ред. постановлений Администрации Смоленской области от 07.05.2014 N 331, от 27.06.2014 N 468, от 01.08.2014 N 546) Администрация Смоленской области постановляет: Утвердить прилагаемый план мероприятий (дорожную карту)...»

«The Impact of Fiscal Decentralization Issues in Theory and Challenges in Practice Jorge Martinez-Vazquez © 2011 Asian Development Bank All rights reserved. Published 2011. Printed in the Philippines. ISBN 978-92-9092-323-7 Publication Stock No. RPT113308 Cataloging-In-Publication Data Martinez-Vazquez, Jorge The impact of fiscal decentralization: Issues in theory and challenges in practice. Mandaluyong City, Philippines: Asian Development Bank, 2011.1. Fiscal decentralization. I. Asian...»

«Национальное рейтинговое агентство «Рюрик» Аналитический обзор валютного рынка Украины по итогам I полугодия 2015 года А налитический департамент НРА«Рюрик» В течение Iпол. 2015года объем депозитов, привлеченных проанализировал статистическую информацию по в национальной валюте, сократился на 1,4% (5,1млрд.грн.), валютном рынке Украины по результатам составив 359,4млрд. грн. по состоянию на 01.07.2015 г. Iполугодия 2015года. Проведенный анализ Объем депозитов, привлеченных иностранной валюте,...»

«WWW.ETS.KZ ЕЖЕНЕДЕЛЬНЫЙ ОБЗОР: 9—13 ЦЕНОВНОЙ МОНИТОРИНГ, ОБЪЕМЫ И НОВОСТИ ноября 2015 ТОВАРНОГО БИРЖЕВОГО РЫНКА Выпуск №65 ИТОГИ ТОРГОВ БИРЖИ ЕТС с 9 по 13 ноября 2015 г НАИМЕНОВАНИЕ ОБОРОТ за текущую ИЗМЕНЕНИЯ к СЕКЦИИ неделю, в млн. тенге предыдущей неделе в % -6.9 Сельхозпродукция 1 438 399 +23.5 Металлы и промтовары +3.3 Специализированные товары — — Нефтепродукты СТРУКТУРА СДЕЛОК с 9 по 13 ноября 2015 г Сельхозпродукция Металлы и промтовары Специализированные товары Нефтепродукты 0% 21%...»

«2015 Стратегия развития ОАО АКБ «КАПИТАЛБАНК» г. Ростов-на-Дону Ноябрь 2014 1. Анализ стратегии 2011-2014 При разработке стратегии развития Капиталбанка в 2011 году, пришедшие на тот момент собственники и Совет Директоров, поставили амбициозную задачу трансформировать банк из последней сотни с несколькими десятками клиентами и единственным офисом обслуживания в динамичную организацию, предоставляющую универсальный перечень финансовых услуг и основанную на современных банковских технологиях,...»

«1 Оглавление Введение. Паспорт проекта: Модель реализации проекта. Литература. ПРИЛОЖЕНИЕ Приложение 1 Приложение 2 Приложение 3 Приложение 4 Приложение 5. Приложение 6 Приложение 7. Приложение 8 Приложение 9. Приложение 10. Приложение 11 Приложение 12 Приложение 13 Приложение 14 Введение. Актуальность проекта Чтобы сделать ребенка умным и рассудительным, сделайте его крепким и здоровым: пусть он работает, действует, бегает, кричит, пусть он находится в постоянном движении. Жан Жак Руссо Так...»

«Заведующей ФКДОУ «Детский сад Прокуратура Российской Федерации «Золотой петушок» УФСИН России по РМЭ Прокуратура Республики Марий Эл Прокуратура города Йошкар-Олы Вигелин С.А. Йошкар-Олан прокуратуржо ул. Строителей, д. 17 «б», г. Йошкарул. Кремлевская 14, г.Йошкар-Ола, РМЭ, 424000 Ола, Республика Марий Эл.06.2015 № 06-03-2015 Индекс фКД0Уд о „Золотой петушок^ 13/16 ПРЕДСТАВЛЕНИЕ УФСИН России по Кол-во об устранении нарушений Республике Марий Эл листов законодательства об образовании, //S Вх....»

«Утверждена решением Совета директоров АО Казпочта протокол № 09/11 от 03.11.2011г. СТРАТЕГИЯ КОРПОРАТИВНОЙ СОЦИАЛЬНОЙ ОТВЕТСТВЕННОСТИ АО КАЗПОЧТА ДО 2015 ГОДА г. Астана, 2011г. Оглавление 1. Миссия и видение 2. Анализ текущей ситуации 2.1. Анализ внешней среды 2.1.1. Взаимодействие с обществом 2.1.2. Оказание благотворительной и спонсорской помощи 2.1.3. Социальная поддержка пенсионеров и ветеранов 2.1.4. Взаимодействие с государственными органами власти 2.1.5. Взаимодействие с клиентами и...»

«Pellets for Power: Sustainable biomass import from Ukraine Public Final Report Wolter Elbersen (ed), Ronald Poppens, Jan Peter Lesschen, Theo van der Sluis, Maryna Galytska, Maksym Kulyk, Patrick de Jamblinne, Petro Kraisvitnii, Oleksii Rii, Tjipke Hoekstra. Report # Colophon Date: October 2013 Status: Final Report Project number: DBI01010 Contact person AgNL: Kees Kwant Contact person FBR: Wolter Elbersen This study was carried out in the framework of the Sustainable Biomass Import programme,...»

«ОЛИМПИАДНЫЕ ЗАДАНИЯ (сценарии) ТЕЛЕВИЗИОННОЙ ГУМАНИТАРНОЙ ОЛИМПИАДЫ ШКОЛЬНИКОВ «Умницы и умники» 2014-2015 СОДЕРЖАНИЕ Стр.: Открытие телесезона. Отборочные встречи и четвертьфиналы 1 Полуфиналы 138 Финал 2014-2015 учебного года 209 Темы конкурсов красноречия 226 Сценарии региональных отборочных туров 228 (вышедших в эфир) Первая встреча. Горчаков Объявления и представления в студии. Пролог Конкурс русского языка Написано: И не ведал никто путь какой для него уготован Где слетит голова где...»

«ПРОСПЕКТ ВЫПУСКА АКЦИЙ Акционерное Общество «БАСТ» (АО «БАСТ») 1.«Государственная регистрация выпуска объявленных акций уполномоченным органом не означает предоставление каких-либо рекомендаций инвесторам относительно приобретения акций, описанных в проспекте. Уполномоченный орган, осуществивший государственную регистрацию выпуска объявленных акций, не несет ответственность за достоверность информации, содержащейся в данном документе. Проспект выпуска акций рассматривался только на соответствие...»

«Взамен ранее разосланного ПРАВИТЕЛЬСТВО ТЮМЕНСКОЙ ОБЛАСТИ РАСПОРЯЖЕНИЕ 04 марта 2013 г. № 273-рп г. Тюмень Об утверждении Плана мероприятий («дорожной карты») «Изменения в отраслях социальной сферы, направленные на повышение эффективности здравоохранения в Тюменской области» В соответствии с пунктом 4 Плана мероприятий («дорожная карта») «Изменения в отраслях социальной сферы, направленные на повышение эффективности здравоохранения», утвержденного распоряжением Правительства Российской...»

«МОНОМАХ ИНВЕСТОРУ НА ЗАМЕТКУ обзор событий и динамика паевых фондов управляющая компания за прошедшую неделю 19.04.2010 23.04.2010 РЫНКИ И СЕКТОРЫ КОММЕНТАРИЙ АНАЛИТИКОВ: На прошедшей неделе на рынке наблюдалась высокая волатильность. Динамика отраслевых индексов ММВБ за неделю: Прокатившаяся волна распродаж затронула все голубые фишки. В первый день недели российский фондовый рынок продолжил снижение 4% вслед за зарубежными фондовыми площадками. Под конец торгов поддержку рынку оказала сильная...»



 
2016 www.os.x-pdf.ru - «Бесплатная электронная библиотека - Научные публикации»

Материалы этого сайта размещены для ознакомления, все права принадлежат их авторам.
Если Вы не согласны с тем, что Ваш материал размещён на этом сайте, пожалуйста, напишите нам, мы в течении 1-2 рабочих дней удалим его.